Суета е всичко, което не може да вземеш след себе си – написано е не от мен. Всъщност бил съм на много места в България и по света, с клиенти по работа, с хора които обичам и ми доставят удоволствие да съм с тях, но винаги след като съм си тръгвал, съм казвал: Благодаря ти, Господи, за възможността. която ми даде да споделя това преживяване с любимите ми хора, приятели, клиенти!
Наскоро имах възможност да посетя една порта – Източната порта на Йерусалим. Портата, за която ще стане дума сега, е една друга – портата на всички порти. Там Господ, за моя не толкова дълъг път, ме е викал цели три пъти.
Там бяхме само аз и той. Никога не ми се показа във форма и подобие както ние, простосмъртните, искаме да го видим. Но аз знам, че го има!
Не видях портата, въпреки че близо 7 часа съм бил пред нея, изправен с лице пред нея и чакащ да се отвори. Не помня да съм чукал или да съм я дърпал, бях тих и смирен. Не видях и Господ, но аз вярвам, че го има! Знам обаче, че за 7 часа Господ Бог е решил, че има още какво да свърша и ми е дал опция да сляза по стълбите и да се върна там, сред суетата, обикновените хора, ежедневието, Приятелите и семейството ми.
За тези 7 часа ми разказваха моите любими хора, приятели, доктори (десните ръце на Господа). Аз мога да разкажа само за първата минутка или може би последните 10 секунди, докато ме хване упойката и тръгна към портата! Но по-добре за последните 120 минути – когато легнах за преглед в Отделение по кардиология в Хасково.
Специални благодарности на д-р Ивайло Василев и д-р Димитър Славов. Те дадоха старт на “филма”. Благодаря Ви за правилното и бързо решение! Само казаха, лежиш, не ставаш, не говориш !!! Тогава ми стана ясно, че аз съм актьорът в главната роля.
115 минути преди да се възкача и зачакам на портата на всички порти, линейката от спешна помощ вече чакаше. Специални благодарности на екипа на Бърза помощ: д-р Елена Киферова – така ме разсмя, като каза, че в линейка на спешна помощ не е умирал човек. Но ме успокои: „Не се смей, за да не си първият!“ Специални благодарности на мед. сестрата Снежанка, помня какво ми разказа: „В голяма приказка участваме и приказките имат щастлив край и поука“. Специални благодарности и на шофьора на линейката Петко!
И така се озовахме в Пловдив, Отделение по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“. Свято място!
55 минути преди началото до мен в интензивното, на съседното легло, докараха жена на средна възраст. Докторът коментира, че до 5 дни трябва да лежи и да и направят спешна операция, за да ѝ спасят живота А тя се оплакваше, че леглото е неудобно! Докторът беше железен – не реагира по никакъв начин! Аз знаех – чакаше го тежка работна нощ, а часовникът тиктакаше. Професионалист!
Оставаха 40 минути. Вече ме подготвяха за “срещата” – избръснат! Суета? Не протокол! Жалко, че не ми дадоха фотоапарат, за да направя един репортаж. Целият екип се обърна към мен! Интересно усещане и гледна точка за снимки.
10 мин. Пред мен се наведе жена с чуплива коса и лъчезарна усмивка. Завърза ми червен конец на пръста и каза: „Аз съм част от екипа, това е против уроки.“ Положителната енергия струеше от всякъде. От всеки в екипа! От любимите ми хора, които чакаха навън!
5 мин. преди да застана пред портата на всички порти, портата Господна! Друга жена от екипа каза: Аз съм от анестезиолозите, ще бъдеш топ! Попита: „Спокоен и готово?“ Повторих: “Спокоен и готов!“
1 мин. Анестезиологът постави маската! Само си помислих, дано не се наложи да работят овъртайм.
Седем часа по-късно аз отворих очи. Не видях портата, но я усетих. Усетих Бог! Видях десните ръце на Бога! Видях бога в тях! Видях и още виждам как искат да лекуват и спасяват животи! Благодаря на хирурга, извършил тази операция с огромно уважение. Велики сте д-р Камен Станев, д-р Димитър Баташки, д-р Валентин Василев. Безкрайна благодарност на анестезиолога д-р Стоян Ранделов! Благодаря на реанимиращата сестра Петя Гулекова за вниманието и червения конец, който ми върза на пръста. Благодаря за вниманието и на онази лекарка, която ме посети в стаята след операцията! Благодарство на д-р Али Вехби !Благодаря на д-р Елена Хаджиева, лекар-специализант по анестезиология. Все още търся имената на всички вас! Помня всички вас, които работехте екипно по часовник, дори санитарите.
Благодаря затова, че ми подарихте възможността да продължавам да се радвам на слънцето, на близките, на приятелите – на живота в цялата му необятност и да творя!
Когато слизах по стълбите, водещи портата на всички порти, аз видях истински лекари, невероятни специалисти, които непрекъснато отдават силите и уменията си, всичко от себе си, за да спасят човешки живот! Бих ги определил като ангели – изцелители. Във всички вас видях ангелите и Господ.
Светите земи са там, където са светите хора!
Респект и поклон пред тях! Благодаря, голямо колкото вселената!
П.С. Всеки път в молитвите си споменавам и проф. Карен Джамбазов, старша мед. сестра Елена Ненова, доц. Марин Маринов от София и целият му екип, д-р Марияна Четалова и целият от Хасково!
Благодаря за дарената кръв! Тони, Нели, Наско, Деси, Габи! Ще ви прегръщам, като ви видя! Благодаря на д-р Ясен Янев от Хасково, че знаеше как да окаже подкрепя на хората, които ми дариха живот и ме изградиха личност! Коки, Яни! Прегръщам ви!
