Във времена, в които действията и мислите ни са свързани основно с COVID-19, не бива да забравяме, че всички медицински работници са хора като нас и въпреки трудностите, предизвикани от пандемията, те продължават да работят, дори и в моментите, в които са безсилни да помогнат и върху тях се изсипват обиди и ругатни, които е трудно да се преглътнат.
Преди месец получих симптоми, които наподобяваха тези на COVID-19, но след направения PCR тест, изследвания и рентгенова снимка се оказа, че нямам COVID-19, а съм развила пневмония, която налага спешно болнично лечение.
Ще излъжа, ако кажа, че с удоволствие тръгнах към УМБАЛ “Свети Георги” , имайки предвид COVID истерията и състоянието на държавните болници.
Но… останах искрено изненадана от отношението на целия персонал на болницата.
Въпреки умората, лекарите и сестрите изпълняваха бързо и адекватно своите задължения и за кратно време бях приета в отделението по пулмология . Имах чувството, че в спешното отделение работят без да си поемат дъх, толкова добра беше организацията.
Да, условията не са перфектни, да, има какво да се желае, но за работещите в Отделението по пулмология мога да кажа само добри думи. Всички лекари и сестри начело със завеждащия доц. д-р ВладимирХоджев работеха рамо до рамо, въпреки умората, притесненията и нервността на пациентите.
Лекуващия ми лекар д-р Иванчева бързо успя ме успокои и да отговори на всички мои въпроси и тревоги. Медицинските сестри се отзоваваха веднага. В този момент разбрах, че няма никакво значение дали възглавницата е удобна, дали чаршафите са нови, дали плочките в банята са стари. Разбрах, че съм в сигурни ръце и че каквото е необходимо ще бъде направено.
С риск да прозвучи като клише, искам да споделя една известна мисъл на Хипократ, който е казал, че в „Болестта винаги са трима – болният, лекарят и болестта“ и от нас зависи с кого ще направим съюз.
Нека се съюзим с лекарите и заедно да преборим този вирус.
С уважение,
М. Р.
25.11.2020 г.
