За пчеличките и още нещо

Науката казва, че пчелите умират, но тези пчелички в моето писмо не умират. Напротив, в кошера се роят все нови и още по-нови работливи пчелички. Аз имах възможността да контактувам с тях за жалост като пациент. Това е екипът на Клиника по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив с началник, титанът в тази област, проф. д-р Спас Консулов. Наблюдавах, макар и кратки моменти от общуването му с колегите. Той излъчваше респект и си личеше високата му еродираност. Като пациент не усетих дистанция или надменност. Спокойствие и деловитост се излъчваше от него.

Моят близък контакт беше с една лъчезарна пчеличка – д-р Топалова. Със своята усмивка тя наполовина ме излекува. Тежка беше диагнозата за мен, но във всички нейни думи се прокрадваше светлина и надежда. Това усетих и в много начетения за мен и много вещ в работата си д-р Марков. Да, не видях усмивка, но усетих емпатията, която той отдаде на мен, а сигурна съм и на други пациенти.

Искам да споделя за срещата лекар-пациент с д-р Анестева. Тя за мен е много работна и всеотдайна пчеличка. Много сериозна, приемаща работата си за свое верою. Тя ми даде много спокойствие и още нещо.

На 8.07.2019 имах незабравима среща в кабинета за ядрено-магнитен резонанс с д-р Димитър Тодоров. С благи думи и поглед той ме предразположи в тази нелека обстановка за 30-минутната процедура. Такива трябват да са всички лекари-пчелички. Е, има пчелички, има и търтеи. Но за тях няма да говорим в това писмо. Всички изброени от мен лекари не спряха да търсят причината за моя проблем – гастроентеролог, вътрешни болести, скенер, рентген, ревматолог, хематолог.

Не споменавам другите лекари в клиниката. Липсата на контакт обаче не означава несъпричастност към моя проблем. При всекидневните визитация в моята стая те попиваха всичко, за да го приложат един ден в своята практика. Така и не видях някой несъпричастен и индиферентен към проблема ми. Такива бяха и други многобройни пчелички – медицинските сестри. Те денонощно бяха в готовност за помощ. А санитарите – не се намери някоя, която да ми откаже помощ. Не отказват на никой!
Ето това е кошерът на проф. д-р Консулов. Човек ще рече, че е направен от бетон, но не – той е направен от много любов, воля и вяра в името на доброто. Трудно се вярва на думи, но аз го видях, преживях и повярвах. Не вярвайте на преживяното от мен, а отидете, макар и по неволя и вижте тази клиника. Аз бях там и лежах с две прекъсвания – от 17.06 до 21.06 и от 07.07 до 11.07.2019.

С много обич и благодарност!

М. И. С.

12.07.2019 г.