След години сякаш на подценяване на грижата за най-малките в момента в страната се работи по изграждането на три детски болници – в Бургас, Пловдив и в София. Отговор на това докъде са стигнали проектите и какви проблеми ще решат те, ще се опитаме да ви дадем в поредица от интервюта. Какво се случва със строежа на новата Педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив, попитахме началника на Детската клиника проф. Иван Иванов.
– Проф. Иванов, УМБАЛ „Свети Георги” започна изграждането на нова педиатрична клиника, ще стигнат ли 25-те милиона от държавата?
– 25-те милиона лева бяха добавени към първоначалните 17 млн. лева. Сумата е доста голяма. При покачването на цените и инфлацията, не мога да кажа дали тя ще стигне, но се надявам да се вместим в нея. УМБАЛ „Свети Георги” е достатъчно стабилна финансово. Надявам се, че проблеми няма да има.
– На какъв етап е строежът и кога ще е готова новата болница?
– Вече направихме първа копка, тя беше на 15 февруари. Изкопът вече е готов и може да бъде налята основната плоча. До три години, както предвижда договорът документацията, строежът трябва да бъде завършен. Работим със сериозни фирми, които си гонят сроковете. За тях няма събота и неделя. Сега нещата нямат нищо общо с миналото, когато майсторите трябваше да бъдат гонени да си довършат работата.
– Какъв ще бъде капацитетът на новото звено, каква нова апаратура ще има в него, какви нови дейности ще бъдат осъществявани?
– Ние няма да увеличаваме броя на леглата. Сега те са 106. Най-много а станат 110. Няма смисъл клиниката да има по-голям капацитет. Световната тенденция е болничното лечение да бъде с минимална хоспитализация, като се насочи повече към амбулаторния престой и стационара. И за пациентите, и за персонала е по-добре да има по-малко хора в болницата. Вероятно ще купим нова апаратура, но нашето оборудваме и сега е отлично. Имаме достатъчно на брой ехографи, скенери, резонанс, всякаква ендоскопска апаратура, друга за обдишване и газов анализ. По отношение на медицинската техника нямаме проблеми. Ще оформим центрове по отделни патологии за амбулаторно обслужване на пациентите. Съответно ще трябва да решим и как да осъществяваме контрола върху дейността в тях. Ще има такива за онкологични заболявания, за хронични хеморагични анемии, нарушения в храненето, с диабет, както и някои други. Този модел трябва да бъде добре работещ. Въпросът опира и до финансиране. Ако здравната каса плаща за един обикновен амбулаторен преглед, не би било достатъчно, тъй като пациентът е наблюдаван часове наред, дори цял ден. Тя обаче няма да възстанови тези разходи. Затова следва да бъде уреден и този въпрос. Ако има движение в тази посока, смятам, че можем да осигурим тези дейности.
– От кои региони ще приемате деца в болницата, колко пациенти очаквате да имате за година?
– В България райониране няма от 2000 година. И сега приемаме деца от цялата страна. Имаме пациенти дори от Русе, Добрич, Варна, Видин, Благоевград. Основната цел е да задоволим нуждите на областите Пловдив, Хасково, Кърджали, Пазарджик. Годишно през клиниката преминават близо 4000 деца. Имаме около 6000 хоспитализации, тъй като някои от тях са приемани повече от един път. След завършването на новата клиника не мисля, че посещаемостта ще нарасне. Хората очакват новата клиника и дори я наричат „детската болница”.
– Какви са очакваните резултати за вас като лекар от създаването на новата структура?
– От направените наскоро анкети сред пациенти и техните близки се оказва, че те са доволни от качеството, но не са доволни от условията. Новата Детска клиника, която ще бъде построена, ще има догонващи функции. Тя ще изравни капацитета, който имаме като дейност, с архитектурните и битовите условия. Това са изискванията на съвремието, не можем да бягаме от тях. Тя ще изглежда така, както трябва да изглежда една съвременна клиника. Имаме доста пациенти от чужбина. Те са свикнали на съвсем други условия. Искат да ги имат и тук.
– Ще имате ли нужда от допълнителни кадри за нея или сегашният персонал е достатъчен?
– Лекари имаме достатъчно. Имаме конкурси за специализанти и това много ни помага. По отношение на медицинските сестри обаче имаме проблем, както и в цялата страна. Малкото постъпващи в колежите не могат да компенсират броя на пенсиониращите се. Дисбалансът не е малък. Надявам се, че като влезем в новата сграда, ще имаме кандидати, тъй като тя ще бъде привлекателна по отношение на условията на труд. Частните болници привличат професионалистите по здравни грижи не само със заплащане, но и точно с добрите условия.
– Как си обяснявате, че Пловдив изпревари държавата и София в построяването на детска болница?
– На пръв поглед нещата изглеждат много близки. Всъщност обаче те са коренно различни. Това, което правим ние, в Пловдив, е една готова структура с готов персонал, който има традиции, имаме технологии. Част сме от една голяма болница. Ние само изграждаме нова сграда. Мястото е на територия на лечебното заведение. В София нещата опират до национална детска болница – съвършено нова структура, която трябва да работи като един организъм. Това още не е организирано. За основа, по отношение на персонала, ще бъде взема специализираната детска болница „Проф. Иван Митов”. Необходимо е обаче да има отделения по детска хематология, детска онкология, хирургично отделение. Това означава, че трябва да се строи, но и изгражда откъм хора и специалности, изцяло нова болница. Овен това, в София няма терен, такъв тепърва ще се установява, а както разбирам предложеният не е в центъра на града, което ще наруши комфорта на пациентите. Националната детска болница, за разлика от нашата клиника, е нещо несравнимо по-голямо. Като се има предвид това, обяснимо е, защо се бави. А и в Пловдив няма конкуренции между компании за строеж.
– Има ли проблеми в детското здравеопазване у нас, кои са те и какво може да се направи за разрешаването им?
– Как да няма?! За проблеми да питате. Най-важният е, че липсват педиатри в болниците. В България разпределението им е неравномерно. Специалистите са в големите градове, в периферията няма. Друг е въпросът, че педиатри липсват. Това не е най-желаната специалност, макар и в последните години да се забелязва, макар и малък, но някакъв интерес към нея. От страна на държавата и обществото има голяма злоупотреба с детските лекари. Това не са хората, които се оплакват, не вдигат стачки, не говорят непрекъснато, че искат по-високо заплащане. Те работят при всякакви условия, защото се чувстват мотивирани заради възрастта на пациентите. Изхождайки от позицията, че на дете, което не плаче не му се дава храна, доведе до това, че заплащането е много ниско. Това се вижда от цените на клиничните пътеки. В последната година и половина има някакво подобрение, но те все още са далеч от това да се каже, че са привлекателни. Амбулаторната педиатрична дейност е сведена почти до нула. От една страна, голяма част от педиатрите, които към 2000 година имаха специалност, станаха общопрактикуващи лекари. Оказа се, че за тях това е правилната перспектива. И по обем дейност, и по заплащане те са много по-добре от тези, които останаха в амбулаторната педиатрична помощ. Голяма несправедливост е, че за децата не се плаща капитация. Тя трябва да се въведе, но да е за сметка на държавата.
– Факт е, че педиатрите, както и педиатричните медицински сестри на практика са твърде малко. Как би следвало, според Вас, да бъде разрешен този проблем?
– Ако нещата, за които говорихме бъдат коригирани, то и педиатричната лекарска специалност ще стане по-привлекателна. Колкото до медицинските сестри, има еди голям проблем, който сякаш държавата не иска да разбере. Той се корени в това, че те завършват 4-годишно обучение, като бакалаври. На практика, това е безсмислено до голяма степен. За да се запълни хорариумът, те учат неща, които не са им непременно нужни. Ако тяхното обучение се сведе до две и половина години, както беше някога, това ще бъде от голяма полза. Ще се съкати времето за обучение и ще имаме повече работещи. Преди няколко десетилетия те се обучаваха за работа с възрастни пациенти и с деца – нещо, което отпадна и също е добре да бъде възстановено. Сега има специализация детски профил, но едва ли някой я прави.
– Как се променя детското здраве в последните години, какво може да се направи, за неговото подобряване?
– Глобално, тенденцията се измерва с детската смъртност. По последни данни у нас тя е около 4 на 1000, като бележи тенденции към подобряване. Проблем е, че по отношение на социално значимите заболявания при децата в България на първо място е затлъстяването, следвано от артериалната хипертония. Тук голямо значение имат начина на живот, двигателната активност, което има пряко отношение с промоцията здраве. У нас тя не е на ниво. Куцат ни и скрининговите проучвания, каквито почти нямаме, заради което не може и да се вземат ранни мерки. Споменатите скрининги излизат на първо място, като необходимост, във връзка с ранното откриване на редките болести. Ето това са основните проблеми, които държавата и обществото трябва да вземат под внимание.
Източник: Clinica.bg
