Една от най-известните хирургични клиники в България от два месеца има нов началник. Първа клиника по хирургия на УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив вече се ръководи от доц. д-р Атанас Баташки.
Водещият хирург сподели пред Студио “Пловдив Прес” защо се е захванал с нелеката и отговорна задача да оглави клиниката, разказа подробно каква концепция за развитие е разработил и по какъв начин вече я внедрява в ежедневната работа.
Още за предстоящия месец на безплатни профилактични прегледи на щитовидната жлеза в УМБАЛ “Свети Георги”, за бъдещето на хирургията и правилното отношение към младите лекари, как се изгражда и сплотява екип и по какъв път ще се развива Първа клиника по хирургия – гледайте и четете в разговора с доц. д-р Атанас Баташки.
– Здравейте, доцент Баташки. Вие поехте управлението на една от най-тежките клиники, Първа клиника по хирургия в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив. Каква е Вашата концепция за управление на тази клиника? Как ще я развивате?
– Да, вече два месеца съм началник на Първа клиника по хирургия. Това е една от най-големите клиники в страната и в болницата. За мен първо е голяма чест и отговорност, че успях да впечатля ръководството с представянето си по време на конкурса и с концепцията, която съм изградил. Развитието на всяка една хирургия се движи от три основни критерия.
Едното е личностно развитие на състава на клиниката. Другото е подобряването на организационния процес, така че да доведе до повишаване на показателите – повече доволни и излекувани пациенти в клиниката. И третото е работната средата като персонал, като връзки между отделните звена, нужно е отношенията между персонала да бъдат адекватни.
– Получава ли Ви се досега?
– Доста поработихме върху междуличностните връзки, които, според мен бяха доста неглижирани. Аз лично съм много доволен от хората, с които работя. Усещам, че имам тяхната подкрепа, която спечелих за кратко време. Не зная поради какви причини, може би, наистина чувствата са взаимни, тъй като аз се чувствам кръвно свързан с тази хирургия. Това е хирургията, в която е започнал работа баща ми (бел. Ред Проф. Илия Баташки). Аз държа да развия това място така, че то да заема наистина едно от челните места. Да не казвам в страната, но поне в Южна България и със сигурност в града.
– Освен, че е една от най-тежките и натоварени клиники, това е и една от най-старите структури в най-голямата болница у нас. Какви са хирургичните дейности?
– Наистина, това е клиника с много голяма история. Започва още от проф. Юрий Тошев, минава през доцент Капон, проф. Зънзов, светла му памет. Тук са специализирали едни от най-изявените хирурзи на България, примерно проф. Баташки, проф. Чакъров. Това са все известни имена в нашата страна, които, освен доказали се професионалисти в своята сфера, са и администратори, и въобще хора общественици, които никога не са страняли от обществения живот.
– Напоследък много се говори за изкуствен интелект и виждаме, че той навлиза агресивно във всички сфери на живота. В хирургията каква ще е неговата роля?
– За мен в скоро време – в близките 50 години, роботи няма да оперират, както се говори и си го представят хората, като кажат изкуствен интелект. Представят си един робот, който идва и извършва операцията. За мен мястото на изкуствения интелект е много значимо за медицинския процес, но то е основно в диагностиката. За момента изкуственият интелект се справя много добре, като повишава възможностите за диагностика и ранно откриване на всякакви видове патологии. И когато имаме такива казуси, които не са ясни, понякога самият изкуствен интелект прави така, че разкрива картината много по-бързо и по-адекватно от едно човешко око, когато то е уморено или има нещо по-труднодостъпно за него. Затова смятам, че изкуственият интелект ще бъде много полезен в диагностиката на всичките тези заболявания и ще помага на хирузите да оперират много по-акуратно и по-лесно технически изпълнимо. По-тежките случаи ще бъдат по-лесно технически изпълними посредством изкуствения интелект.
– Да разбирам, че вие бихте поощрили въвеждането на подобни практики в хирургията – изкуствен интелект като по-прецизна диагностика? Без това да изключва опита, труда и творчеството на лекарите?
– Разбира се, че бих адмирирал нещо такова. Аз винаги гласувам с две ръце за всяко нещо, което ще може да спаси още един човешки живот. Това е най-важното. Важното е да подобрим живота на хората доколкото можем, защото, понякога ние не можем да свършим всичко. Ние не сме Господ. Но ако има нещо, което може да подобри здравето на всеки един човек, то трябва да бъде вкарано веднага в нашата практика и да бъде използвано възможно най-масово.
– Вие сте опитен хирург. Правим интервюто след няколко ваши операции сутринта. Можете ли да кажете кои са най-тежките оперативни интервенции? Във Вашата практика коя е била най-тежката оперативна интервенция?
– Днес имах четири оперативни интервенции до обяд. Всяка една операция може да бъде тежка. Дори най-безобидното заболяване или рутинна операция, когато е на херния, на апендицит, винаги може нещо да се обърка. Може да има някакви аномалии, усложнения, които да доведат до неприятни последици за пациента, които не зависят от хирурга. За мен няма малки и големи операции. Всеки пациент идва тук, дори и с най-дребната операция, но той има проблем. Тази операция му решава проблема, дори да е голяма и тежка. Да, ние всички сме имали тежки операции. Аз имам няколко операции, които помня в живота си, които не са завършили добре – тежки операции на млади хора, които не съм успял да спася. Всеки един от хирурзите помни лошите неща. Никой не помни лесните операции и добрите пациенти. Помним най-вече лошите случаи и търсим грешките си, за да ги анализираме. Това помага за работата, така ставаме по-добри.
– В последните години се очертава една доста лоша тенденция с рака на дебелото черво. Това на какво се дължи? Вие какво обяснение имате и какво е лечението?
– В последните години наистина сме свидетели на ръст при всички видове ракови заболявания. Но ракът на дебелото черво е една от топ три причините за смърт при хората. Независимо дали е при мъже или при жени. Това е една от най-честите причини за смърт на човека. За жалост, според мен има много обяснения. Липсата на профилактика, начинът на живот, стресът, храната, нещата, които правим със собственото си тяло. Също така, ковидът направи доста поражения, защото тогава всички пациенти спряха профилактиката, всички бяха затворени вкъщи. Нямаше никакъв достъп до лекар. Изведнъж, след ковида, се получи един огромен бум на раковите заболявания, които обикновено вече бяха в стадии, който не е операбилен. Имаше много палиативни интервенции. Но най-вече профилактиката е решението на този проблем. Профилактика, профилактика и пак профилактика.
– Тоест вашата препоръка е по-чести прегледи?
– Задължително групата над 50 години при някакви смущения в изхожданята, в акта и такта на изхожданята или някакви примеси на кръв, задължително трябва да бъде извършена колоноскопия, за да може да бъдат намирани много по-рано тези заболявания. Или да се направи един прост тест за окултни кръвоизливи, който дори не е инвазивно изследване, но може да бъде насочващо за такъв тип лечение.
– Вие често се срещате и с рака на белия дроб. Какви са наблюденията Ви? Там има ли завишаване на заболеваемостта?
– Да. Аз имам и гръдна хирургия, работя наистина доста такъв тип патология. Ракът на белия дроб си остава първа причина за смърт. Първа и при двата пола. Най-честата причина за смърт от онкологично заболяване е ракът на белия дроб. Преди страдаше повече мъжкият пол, в днешно време е абсолютно изравнена смъртността и заболеваемостта.
– Това на мръсния въздух ли се дължи?
– Няма ясна причина, но пак казвам, за мен масовото тюнопушене, високият процент на пушачи, това е абсолютно доказано! Един пушач боледува от рак на белия дроб десет пъти повече спрямо нормалния човек. Стресът, който имаме, липсата отново на профилактика, която не е толкова трудна, между другото. Единствено има рискови групи, които трябва да си правят един път в годината снимка или един нискодозов скенер, което е абсолютно достатъчно за хората над 50 години, за да бъде извършена профилактика на белия дроб и да бъде открит ракът. Тъй като едва 10% от всички случаи, 10 до 13% са операбилни и могат да бъдат излекувани пациентите.
– Т.е. в ранен стадий имат шанс?
– Да, в ранен стадий има шанс. Ето, мога да ви дам пример с този колаж на стената. Подарък ми е от една моя доволна пациентка, която аз оперирах и вече седма година тя е жива. Вече се води здрава, така че, винаги има шанс. Въпросът е всяко онкологично заболяване да бъде открито възможно в най-ранен стадий. Тогава всички онкологични заболявания са лечими и имат много добър шанс за преживяемост и за много добро качество на живота след това, което не е никак маловажно.
– Миниинвазивната хирургия дълбоко навлезе в медицината. При кои случаи вие използвате миниинвазивни методи?
– Миниинвазивната хирургия е вече масова и дори в някои заболявания се води като златен стандарт. Там няма отворена хирургия или само когато има много противопоказания за миниинвазивна намеса, тогава се използва. Примерно такива са холециститът, така наречените заболявания на жлъчния мехур, камъните в жлъчката. Това е вече абсолютно златен стандарт за оперативни интервенции. В момента масово така се оперират всички заболявания на дебелото черво, биват оперирани ендоскопски, включително роботизираната хирургия, която е основна в тези миниинвазивни операции. В момента навлиза много и при простатите, при рака на ректума, където е в малкия таз. Но масовото е това – жлъчка, диафрагмални хернии, също така белодробна хирургия, всички видове, дори онкологични, неонкологични заболявания, примерно каквито са едни були, които предизвикват пневмоторакс, което заболяване може да бъде с летален изход. Там също има такъв тип хирургия, много елегантен вариант за операции, решаващи проблема при млади хора особено, където трябва да има добър външен вид и качество на живота, което да съответства на тяхното развитие.
– Какъв е периодът на възстановяване при миниинвазивната хирургия и при традиционната?
– Определено при миниинвазивната хирургия има скъсяване на възстановителния период. Има по-малко страдания за пациента, тъй като там разрезите са по-малки. Но не можем с лека ръка да кажем, че ще се прави само ендоскопска хирургия. Винаги има вариант, при който се налага и отворена хирургия. При една такава интервенция, миниинвазивна, от тези лапароскопски или торакоскопски, както са известни, интервенции, тя започва по този начин, като миниинвазивна хирургия. Но винаги има показания и неща, които се случват по време на операцията, и могат да доведат до отворена хирургия. Така че отворената хирургия не е изгубила своето място в лечението на пациентите, но и едната, и другата имат своето значение. И когато те се следват, пациентът си отива доволен и с усмивка на уста.
Което е най-важното – пациентът да си отиде вкъщи на крака и да бъде с нормално качество на живота след нашата оперативна интервенция.
– Колко пациенти досега са минавали през клиниката годишно и колко, според вас, тя има потенциал да поеме повече?
– Средно около 3000 пациенти имаме на година. Според мен този поток може да се увеличи с около 15-20% на година, в зависимост от легловата база. Тук имаме едни условности, от които няма как да избягаме. В зависимост от това колко бройки легла имаме, все пак имаме някакъв капацитет. Няма как да увеличим пациентите прекалено. Но в момента в клиниката тече ремонт, който смятам, че ще подобри изключително много битовите условия. И аз съм изключително доволен от това, че ръководството е погледнало и помислило за нас, тъй като само по себе си, аз, като началник на клиника, и ние като хирургия, не можем да понесем такъв разход. И затова той трябва да бъде извършен от ръководството на болницата, за което аз наистина съм много благодарен.
– Преди малко казахте, че най-важна е профилактиката, за да се предотвратят по-сериозни заболявания. Българинът неглижира ли здравето си?
– Българинът със сигурност неглижира здравето си. Той е свикнал така, защото е недоверчив. Това е свързано с начина на живот и много други условности, свързани с историята и други такива фактори. Но за мен, пак казвам, аз съм участвал в много доброволни профилактични кампании. Лично съм организирал доста.
– Защо са важни тези профилактични кампании и прегледи?
– За мен животът е над всичко. За да може да запазим живота, ние трябва да дадем своята дан. След като няма възможност да бъдат организирани масово от държавата такива кампании, всеки един от нас може да даде нещо дребно от себе си, да участва в такъв тип кампании за профилактични прегледи. Има много видове различни кампании. Било за ехографски прегледи на коремни органи, сега участвах последно в ДКЦ V в една профилактична кампания на общината в район “Тракия”. Правил съм многократно кампании за рак на гърдата. Там са минали поне 3-4 хиляди жени, които съм прегледал. Отделил съм от собственото си време, без никакво финансиране съм успял да направя такъв тип кампании. Всеки друг може.
– Какво ще направите в тази посока тук, в клиниката?
– В клиниката имаме идея от другия месец, през целия февруари ще има профилактични прегледи, регулярно два пъти в седмицата, вторник и четвъртък за заболявания на щитовидната железа. Тъй като напоследък заболяванията на щитовидната жлеза се увеличават, а тяхната профилактика не е толкова трудна. И ние смятаме, че това нещо може да бъде полезно от наша страна. Ще имаме регулярни прегледи два пъти в седмицата в рамките на един месец.
– Кой може да се запише в тези регулярни профилактични прегледи?
– Всеки може да се запише. Нямаме ограничения нито във възрастта, нито в пола. Ще бъде оставен телефон, ще има разгласа на кампанията. Всеки може да бъде записан на телефоните и да посети кампанията. Ще бъде извършен физикален преглед на щитовидната жлеза. Заедно с това ще бъде направена ехография, тъй като в клиниката имаме ехограф на място и можем да помогнем, заедно със съответните специалисти от моя екип.
– Като визионер в медицината, как виждате развитието на хирургията, примерно след 10 години?
– Визионер е голям комплимент за мен. Хирургията я виждам с доста по-млади от мен хора, които се занимават с нея. И наистина ще бъде доста хибриден вариант. Няма да е както досега – операционната сестра, двамата хирурзи, близо един до друг, рамо до рамо върху пациента с едни железни инструменти. Вече ще има много монитори, ще има компютърна обработка, очила, VR, 3D образ, камери и така нататък. Много ендоскопска хирургия също, но аз мятам, че и отворената хирургия няма да бъде забравена.
– Т.е. хирургията вече ще е комплекс от високотехнологична практика?
– Да, ще бъде доста интересно занимание, хибридно, с много техника. Но пак ще има екип. Без екип работата няма как да се случи. Без да имаш адекватен екип от специалисти, от специализанти, които са нашето бъдеще. Ние трябва да инвестираме и дължим много на младите лекари, трябва да предадем знанията, които имаме и да работим с тях. Защото в последните 10 – 15 години ние занемарихме тази практика и ще берем плодовете, които са доста горчиви и развалени. Моята визия е това. Ще инвестирам основно в развитието на младите кадри, които ще минат през моята клиника. Аз ще им предам каквото мога от собствения си опит и ще работя с тях върху личностното им развитие, защото трябва да прекъснем този порочен процес, който се развиваше последните години от началото на прехода досега.
– Благодаря, доцент Баташки. Пожелавам Ви здраве, повече способни млади хирурзи и повече излекувани пациенти.
– Благодаря Ви и аз.
Източник: Plovdiv-Press
