– Доц. Арабаджиев, освен че градският шум ни дразни, оказва ли влияние и върху здравето ни?
– В съвременната наука съществуват множество изследвания, които показват как постоянната експозиция на високи нива на шум може да доведе до развитие на сериозни здравословни проблеми, включително хроничен стрес, сърдечносъдови заболявания, депресия и тревожност. Възможно е да не забелязваме градския шум като нещо повече от досаден елемент на съвременния живот, но научните доказателства ясно показват, че той има дълбоки и многостранни ефекти върху нашето психическо и соматично здраве. Независимо дали е причинен от транспорт, строителство, нощен живот или трафик, този постоянен звуков фон може да доведе до значителни здравословни проблеми, включително хроничен стрес, депресия, тревожност, когнитивни дефицити и дори сърдечносъдови заболявания. Изследването на връзката между градския шум и психическите разстройства разкрива, че излагането на висок шум може не само да предизвика нови психични проблеми, но и значително да влоши съществуващи състояния като шизофрения, биполярно разстройство и тревожни разстройства. Пациентите с тези разстройства са особено уязвими, тъй като шумовото замърсяване може да увеличи интензитета на симптомите им и да намали качеството им на живот.
– Кои са шумовете, които най-често могат да предизвикат не само дискомфорт, но и да окажат влияние върху здравето ни и по какъв начин ни влияят?
– Градският транспорт е един от ключовите дразнители. Той включва шум от автобуси, трамваи, влакове и метро, който е постоянен в градските условия. Изследвания показват, че продължителното излагане на шум от градски транспорт може да доведе до хроничен стрес, нарушен сън и повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Постоянният шум може да активира симпатиковата нервна система, увеличавайки нивата на хормоните на стреса като кортизол, което на свой ред води до високо кръвно налягане и други негативни здравни ефекти. В последно време, особено в големите градове, станаха много актуални дрифтовете и шумните автомобили.
Шумът от тях е интензивен и непредсказуем, което го прави особено вреден Внезапният и силен шум може да предизвика остри стресови реакции, като повишена сърдечна честота и повишени нива на тревожност. Дългосрочното излагане на такъв шум може да доведе до развитие на хронични психически проблеми като тревожни разстройства и депресия.
Строителните дейности в градовете са друг източник на значителен шум, който често продължава през целия ден. Постоянният шум от строежи може да доведе до значителни нарушения на съня. Недостатъчният или лош сън пък води до проблеми, като намалена когнитивна функция, раздразнителност, депресия и дори до повишен риск от хронични заболявания като диабет и сърдечносъдови заболявания. Същото се отнася и за шума от заведенията и нощния живот, особено в централните градски райони, който също може значително да наруши съня и да доведе до хронично недоспиване, а то е свързано с увеличен риск от развитие на психични заболявания като депресия и тревожност, както и соматични проблеми като затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания.
Трафикът е най-разпространеният източник на градски шум и е свързан с множество здравни проблеми. Излагането на шум от трафик може да доведе до хипертония, сърдечносъдови заболявания, нарушен сън и повишени нива на стрес. Нещо повече, хроничното излагане на трафик шум е свързано с повишен риск от инфаркт и инсулт.
– Влияе ли градският шум върху психиката?
– Градският шум има мощно въздействие върху психиката, дори и при хора, които се смятат за здрави. Ежедневното излагане на шум от различни източници може да доведе до натрупване на хроничен стрес, който има разрушителен ефект върху нервната система и води до продължително отделяне на хормоните на стреса, като кортизол и адреналин. Този процес може да предизвика състояние на постоянна възбуда и тревожност дори в отсъствието на други стресори. Някои изследвания показват, че продължителното излагане на шум може да наруши концентрацията, да намали работната памет и да ограничи способността за вземане на решения. Тези ефекти са особено изразени при хора, които живеят и работят в среди с висок шумов фон.
– Кои са най-честите психични разстройства, предизвикани от прекалено високи децибели?
– Най-често срещаните психични разстройства, свързани с градския шум, са тревожните разстройства и депресията. Постоянният шум може да предизвика усещане за непрекъсната заплаха, което на свой ред води до повишена тревожност. Това може да се прояви в симптоми като напрежение, нервност, неспособност за релаксация, нарушения на съня и панически атаки. Градският шум е свързан и с повишен риск от депресия.
Шумът може да причини чувство на безсилие и безнадеждност, което допринася за развитието на депресивни симптоми. Липсата на качествен сън, за който вече стана дума, също увеличава риска от развитие на депресия и може да утежни вече съществуващи депресивни състояния.
– Доц. Арабаджиев, щом за здравите хора последиците могат да бъдат толкова сериозни, как се отразява шумът на хората с по-лабилна психика или с психични разстройства?
– Тези пациенти са особено уязвими на ефектите от градския шум и той може значително да влоши симптомите на техните заболявания. При пациенти с шизофрения градският шум може да увеличи честотата и интензитета на слуховите халюцинации, да увеличи чувството на параноя и да предизвика допълнителен стрес, който може да утежни състоянието. При пациентите с биполярно разстройство шумът може да провокира манийни или депресивни състояния, особено при безсъние. При хора с генерализирано тревожно разстройство или социална фобия градският шум може да засили чувството на тревожност и паника. Непредсказуемите и резки шумове могат да активират реакцията борба или бягство, което може да доведе до повишени нива на тревожност и да влоши качеството на живот.
– Като специалист каква превенция, профилактика и помощ бихте препоръчали, за да избегнем последствията от шумовото замърсяване?
– Въпреки сериозността на проблема, съществуват ефективни стратегии за превенция и профилактика, които могат да смекчат негативното въздействие на градския шум. Подобряването на градското планиране, въвеждането на по-строги регулации, образователни кампании и индивидуални мерки, като използването на звукоизолация и лични защитни средства, са само част от подходите, които могат да предпазят хората от вредното въздействие на шума. Накрая – помощта и подкрепата, осигурени чрез медицинска интервенция, психотерапия и обществено застъпничество, играят ключова роля за справяне с последствията от градския шум върху психическото здраве. Чрез координирани усилия на обществото, здравните специалисти и регулаторните органи можем да създадем по-здравословна среда, която не само намалява вредите от шумовото замърсяване, но и подкрепя психическото и соматичното благополучие на хората. Тази холистична перспектива подчертава необходимостта от интегрирани действия на различни нива, за да се смекчи влиянието на градския шум и да се подобри качеството на живот в съвременните урбанизирани зони.
Визитка
Доц. д-р Светослав Арабаджиев е завършил „Медицина в МУ – Пловдив през 2005 г. През 2013 г. придобива клинична специалност „Психиатрия Завършва приложна психология със степен магистър към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2008 г., а през 2021 г. придобива научно звание „доцент.През 2023 г. се сертифицира като позитивен психотерапевт към Дружеството по позитивна и транскултурална психотерапия България и WAPP, Wiesbaden Germany. В момента е началник на Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“.
Източник: Marica.bg
