На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Той е обявен за такъв през 1999 г. от Световната федерация на сърцето (WHF) и Световната здравна организация (WHO). Целта на инициативата е чрез различни събития по света да се повиши информираността на обществото относно сърдечно-съдовите заболявания, опасността за здравето, която представляват, и превенцията им. И тази година в Пловдив се организират безплатни прегледи на сърцето в УМБАЛ “Свети Георги” Пловдив.
За профилактиката, кои са най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания и за това как да се пазим екип на DCNEWS разговаря с началника на Кардиологична клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Федя Николов.
– Проф. Николов, на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. По целият свят се организират различни събития, за да се повиши информираността на обществото за сърдечно-съдовите заболявания. Как отбелязваме този ден в България?
– Традиционно на този ден в България се правят профилактични прегледи в множество здравни заведения, предварително обявяваме план-график за тях и те са напъно безплатни, без направления. Същевременно провеждаме и информационни срещи, интервюта и разяснения. Днес кардиологичната общност се събира в „Албена“, където ще има тридневен национален конгрес по кардиология. Ще обменим опит, ще споделим и световния опит, след приключилия наскоро световен конгрес по кардиология в Барселона, който беше присъствен. Така че има много предизвикателства. Ние никога не се ограничаваме само с Деня на сърцето. Ежедневно се правят кампании, разясняваме, правим профилактика, информират се нашите пациенти ежедневно и провеждаме индивидуални беседи с тях, като това е част от нашата работа.
– А конкретно в Пловдив и във вашата клиника?
– Разбира се. Днес, съвместно с отделението по инвазивна кардиология и в кабинета на Клиниката по кардиология ще има такива прегледи. Вече са обявени часовете и начините за тяхното осъществяване.
– Колко души годишно умират от сърдечно-съдови заболявания в България?
– Не мога да ви кажа точен брой, но около 60% от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдовите заболявания. Те са на първо място сред заболяванията, които водят до летален изход. Във Франция сърдечно-съдовите заболявания са почти 3 пъти по-малко като процент, което е парадокс и за това „обвиняват“ червеното вино. Това е в кръга на шегата, макар че има факти в подкрепа на тази теза. Но френското здравеопазване и системата за здравни грижи, а вероятно и навиците оказват решаваща роля.
– Може ли високата смъртност в България да се предотврати и какво се прави в тази посока?
– Ние знаем кои са причините и основните рискови фактори за сърдечно-съдовата смъртност. Можем да ги изброим по тежест – хипертонията, диабетът, дислипидемията, тютюнопушенето, обездвижването, наднорменото тегло, стресът. Всички тези неща могат да бъдат контролирани и променени. Има и такива рискови фактори, които не подлежат на контрол и промяна. Това са полът (мъжете боледуват много повече), възрастта, наследствеността – неща, които са даденост.
– Кое е най-често срещаното сърдечно-съдово заболяване у нас?
– Най-често срещаното заболяване е артериалната хипертония. Може да се каже, че всеки втори човек над 50-годишна възраст, е хипертоник. Хипертонията е важен рисков фактор, тъй като има съществено значение за сърдечно-съдовите заболявания и тя е много често срещана. Тя е почти задължителна като заболяване над определена възраст. Над 50-годишна възраст обхваща над 50% от хората и с покачване на възрастта този процент нараства. Освен това тя не може да се контролира. Делът на контролираните хипертоници е около 40 на сто. Останалите не знаят и не се лекуват или не се лекуват успешно
– Можем ли да говорим за пандемия от сърдечносъдови заболявания?
– Пандемия в смисъл на COVID не, тъй като сърдечно-съдовите заболявания не са заразни, така че да обхванат голяма част от населението. Това е по-скоро една хронична пандемия, т.е. състояние, с което може би сме свикнали като факт и като проява. Като разпространение обаче, то отговаря на понятието „пандемия“, т.е. обхваща голяма част от населението. Докато пандемията от COVID възниква остро, обхваща голяма част от населението и с нея вече успешно се справяме, (даже президентът Байдън каза, че пандемията в САЩ е приключила), до голяма степен, условно можем да кажем, че в голяма част от Европа и в България, вече има спад на заболеваемостта. Сърдечно-съдовите заболявания обаче съществуват и с тях не можем да се справим толкова бързо. Те са много по-разпространени от COVID. Защото, ако сравним COVID инфекцията със сърдечно-съдовите заболявания, процентът заразени беше 30-40%, а сърдечните заболявания са много по-разпространени и вземат повече жертви.
– Има ли връзка между сърдечносъдовите заболявания и COVID пандемията? Как засягат усложненията след COVID сърдечносъдовата система?
– Определено има връзка. COVID пандемията много влоши състоянието и статуса на сърдечно-съдовите болни по няколко причини. Първо, поради ограниченията и карантините голяма част от хората не можеха спокойно да посещават личните си лекари и да осъществяват контролните си прегледи. Освен това самата система страшно много се натовари – броят на леглата се запълни с COVID болни. Всяка клиника даде процент от своите легла за COVID пациенти. Въпреки всичко никога сърдечно болен не е връщан.
От другата страна COVID инфекцията засяга пряко сърдечно-съдовата система. По-популярна е представата, че това е белодробно заболяване и пневмония и в действителност много хора загинаха от тежки пневмонии. Скритата картина и това, което по-малко се знае е, че COVID-19 засяга до голяма степен сърдечно-съдовата система. И това се обуславя от факта, че COVID причинителят прониква в тялото чрез т.нар. ангиотензин-2 рецептори, които се намират в съдовете, в сърцето и в белия дроб, т.е. на много места в сърдечно-съдовата система. Така че те я поразяват по този начин, те я ангажират. И увредата не е в пряка връзка с тежестта на протичане на COVID. Може пациенти, които не са го прекарали тежко вкъщи, значително да пострадат и да бъде засегната сърдечно-съдовата система.
В какво се изразява това? Нараства процентът на тромбоемболичните усложнения – тромбоемболия на бял дроб, коронарни инциденти, миокардни инфаркти, запушване на периферни съдове, инсулти – все съдови инциденти, свързани със засягане на сърдечно-съдовата система. Засяга се пряко и сърцето – миокарда. Тук отварям една скоба, че много трудно можем да добием представа за цялостното засягане на сърдечно-съдовата система от COVID, тъй като се изискват много методи за изследване. Някои са по-трудно достъпни – като ядрено-магнитния резонанс (ЯМР). Нашата клиника участва в такъв проект, който сме спечелили, да изследваме точно засягането на сърдечно-съдовата система при COVID, което е много интересно, тъй като това налага вземането и на съответни лекарства. Най-често се налага да се приемат антикоагуланти, медикаменти, които повлияват кръвосъсирването, разреждането на кръвта, за да се предотвратят тези фатални тромбоемболични инциденти.
– Каква е най-трудната задача пред кардиолозите?
– Когато един пациент дойде при лекаря и съобщи за някои оплаквания, лекарят е длъжен да го попита дали е карал COVID и да потърси връзката между тези оплаквания и прекараното заболяване. Това е много трудно, тъй като от преболедуването е минало доста време и промените могат да бъдат скрити, дискретни и е трудно да се установи тази връзка. Необходимо е също да се направят много специфични изследвания – ЯМР не е ежедневие, той е труднодостъпно изследване, но той разкрива много добре до каква степен е имало COVID засягане. От друга страна сърдечно-съдовата система много трудно се изследва. Това е може би най-голямото предизвикателство пред кардиолога – да докаже има ли връзка между прекарана COVID инфекцията и настоящите оплаквания.
– Кое заболяване най-често води пациенти във вашата клиника?
– Най-често мога да спомена няколко заболявания – сърдечната недостатъчност, излизането от ритъм, исхемичната болест на сърцето, стенокардия, миокарден инфаркт, белодробната тромбоемболия, усложненията на COVID… Това са най-честите заболявания, които са повод хората да постъпят в клиниката.
Източник: DC News
