ВИЗИТКА
Професор д-р Карен Джамбазов е изпълнителен директор на най-голямото здравно заведение в България УМБАЛ „Свети Георги“, което ръководи още от 2010 година, а за последно беше преизбран през март т.г.. Той е възпитаник на Медицински университет – Пловдив, където се дипломира през 1991 г. От 1991 г. до 1995 г. получава образователно-квалификационна степен „Специалист по ушно-носно-гърлени болести“ в Катедрата по УНГ болести при МУ – Пловдив, където започва работа още през 1991 г. През 2009 г. завършва второто си висше образование като “Магистър по здравен мениджмънт”. През февруари 2012 г. придобива академичната длъжност „Професор”. От май 2014 г. е и ръководител на катедрата по УНГ болести при МУ – Пловдив. От юли същата година е национален консултант по УНГ болести към МЗ. През 2009 г. е избран за почетен гражданин на Пловдив. Владее писмено и говоримо немски, английски и руски език.
– Как виждате бъдещото развитие на здравеопазването в Пловдив предвид разработената от Общината проектостратегия?
– Не знам доколко е уместно аз да коментирам стратегията на Община Пловдив за здравеопазването. Разбира се, общинската стратегия взема под внимание цялата здравна инфраструктура в региона, но за дефинирането на приоритетите и за изпълнението на общинските цели и задачи компетентността и отговорността се носи от местната власт и общинските лечебни заведения.
УМБАЛ „Свети Георги“ е лечебно заведение със 100% държавно участие, с междуобластно и национално значение, като допирните точки могат да се търсят главно при дефиниране на проблемите и потребностите на местното население от здравни услуги.
Не бих могъл да коментирам конкретните планове на общинското ръководство, но приветствам идеята за увеличаване на обема и обхвата на т.нар. продължително лечение, палиативните грижи и грижите за болни с хронични и инвалидизиращи заболявания. Хората трябва да бъдат убедени, че за тях не е добре да бъдат просто едни пасивни потребители на здравни услуги.
– Проф. Джамбазов, проблем или предимство за болниците е статутът им на търговски дружества?
– Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, тъй като всички лекарски практики, включително и болниците, са със статут търговци. Този статут те имат от 1999 г. насам, когато беше извършена здравна реформа с приемането на Закона за лечебните заведения.
Едни лечебни заведения се развиват добре, други – не, и причината за това не е в търговскоправният статут на лечебните заведения. Лечебни заведения, като например центровете за трансфузионна хематология и центровете за спешна медицинска помощ, които са юридически лица на бюджетна издръжка, също имат своите проблеми.
Затрудненията в болничната помощ най-често се свързват с недостиг на средства. Болниците в България на практика имат един основен източник на финансиране и това е Националната здравноосигурителна каса. Повечето болници финансират около 90-95% от дейността си по договорите с НЗОК.
Стойността на клиничните пътеки обаче не се определя от вложените лекарства и медицински изделия, нито от обема и нивото на вложения труд, нито от сложността на лечението и съпътстващите състояния или заболявания на пациента, нито от качеството на лечението. Стойността на пътеките се определя чрез усреднени величини на типични и утвърдени разходи и от възможностите на бюджета на НЗОК.
Затова съществуват печеливши и губещи клинични пътеки. Затова в частните болници, където изцяло водещ е пазарният принцип, няма да видите разкрити отделения по профила на т.нар. губещи медицински дейности и специалности.
Аргументите на политиците, защитаващи тезата че болниците не трябва бъдат търговски дружества, са, че когато лечебните заведения престанат да зависят от това да печелят възможно най-много от дейността си, каквато цел има всеки търговец и всяка фирма, те ще се фокусират върху лечението на пациентите си и качеството на това лечение.
Но една такава промяна в статута на лечебните заведения сама по себе си няма да предизвика някакъв особен ефект, ако не бъде свързана с адекватни променив цялата уредба на отношенията и разпределението на ресурсите в здравеопазването.
Независимо дали са учредени под формата на търговски дружества, или в друга правна форма – например като юридически лица на бюджетна издръжка, като държавни предприятия или като юридически лица с нестопанска цел, независимо дали са частни, държавни или общински, лечебните заведения винаги подчиняват дейността си на специалните норми на здравното законодателство, което включва множество специални закони и стотици подзаконови нормативни актове, приемани от Министерския съвет или от министъра на здравеопазването. Тоест, аз лично считам, че проблемът не е толкова в правната форма на организациите, извършващи лечебна дейност, колкото в адекватната регламентация на структурата и отношенията в националната здравна система и начина на финансиране и формиране на фонд работна заплата на участниците в лечебния процес.
– Има ли място за синергии в здравния ресор и възможно ли е споделянето на ресурси между здравните заведения в сегашния контекст?
– Разбира се. Особено при болниците, кадровите и технологичните възможности са твърде различни. Всяко болнично заведение е уникално като структура, технологичен парк и кадри и притежава различен капацитет и възможности в определени области на медицината.
Поради това тясното сътрудничество и взаимодействие между лечебните заведения е препоръчително. Синергията между лечебните заведения позволява те да се допълват като капацитет и компетентности във всички етапи и процеси на оказване на медицинската помощ. Синергията винаги води до по-голяма ефективност на наличните ресурси.
– На какво ниво е взаимодействието между УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и Медицинския университет в града ни?
– С ректора проф. Мурджева и с университетското ръководство имаме много добри професионални отношения, но считам, че взаимодействието между двете организации може да бъде на много по-добро ниво.
Когато медицинското образование и практика вървят ръка за ръка и когато на студентите са осигурени оптимални възможности за обучение в реална среда, с многообразие на случаите, с демонстрации на съвременни технологии в базите за практическо обучение, само тогава можем да говорим добра подготовка на кадрите.
– Как най-голямата държавна болница в България допринася за задържане на младите специалисти в страната?
– УМБАЛ „Свети Георги“ е основна база за обучение на студенти по „Медицина“ и „Дентална медицина“, база за обучение на студенти по специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“, и база за провеждане на специализации по всички специалности в професионално направление „Медицина“. Ние слагаме акцент върху професионалното развитие на повечето професионалисти в здравеопазването.
УМБАЛ „Свети Георги” е най-голямата болница в Република България и като леглови фонд, и като материално-техническа база. В лечебното заведение функционират клинични и диагностични структури по всички медицински специалности.
Напливът от млади лекари и здравни специалисти, които желаят да останат и да се реализират професионално тук, в УМБАЛ „Свети Георги“, е голям, като те приемат тази възможност като чест, привилегия и възможности за бъдещо кариерно развитие.
Това се дължи на няколко фактора, а именно: многопрофилност в медицинската специализация и широк спектър от диагностично-лечебни дейности, които лечебното заведение има право да осъществява; имиджът на болницата сред академичната общност и характеристиката на високотехнологична и високоспециализирана болница, към която традиционно се насочват по-сложните и по-тежки случаи; голямата и добре развита база за обучение на специализанти и възможностите за професионално и научно развитие на кадрите.
Освен всичко останало, ние ежегодно утвърждаваме стипендиантски програми и програми за повишаване на квалификацията на персонала, което също има значение за задържането на младите специалисти у нас.
– Кои проблеми ще се решат с въвеждане на електронното здравеопазване?
– Въвеждането на електронното здравеопазване ще има огромна полза за всички участници в системата на здравеопазването. Ще улесни и ускори взаимодействието и комуникацията. Ще гарантира обективен и пълен контрол върху дейността на всички участници в системата.
Чрез електронните медицински досиета българските граждани ще са по-информирани за собственото си здраве, а лекуващите ги лекари ще могат да бъдат по-точни, по-бързи и по-сигурни в решенията си.
Основна задача на електронното досие е да осигури възможност медицинската информация, създавана при всеки допир на гражданите със системата на здравеопазване, да се записва надлежно в продължение на целия им живот. Записаната информация може да е достъпна във всяка точка на оказване на медицинска помощ в разумно кратко време, за да подпомогне процесите на диагностика и лечение.
– Защо профилактиката на заболявания у нас се неглижира?
– Действително е така и главната причина за това може би се крие в сравнително слабата промоция на здравето при много хронични и незаразни болести като диабета и артериалната хипертония например.
Промоцията на здравето включва всички онези дейности и мерки, които са насочени към повишаване на здравното образование и здравната култура на гражданите. Хората трябва да бъдат убедени, че за тях не е добре да бъдат просто едни пасивни потребители на здравни услуги и че възможността да се радват на по-добро здраве зависи от техния самоконтрол и собственото им здравно поведение.
Същинската здравна профилактика е комплекс от превантивни мерки, които целят да редуцират риска от появата на нов болестен процес, инвалидизация или друго нежелано състояние.
В здравната профилактика особено важна роля играят националните скринингови програми и скрининговите кампании, които изпълняват различни лечебни и здравни заведения. Те често са решаващ фактор за ранното откриване на заболявания.
За това и при нас, в УМБАЛ „Свети Георги“, често провеждаме Дни на отворените врати, където пациентите могат да бъдат безплатно прегледани и консултирани. Профилактичният преглед е различен от клиничния. Фокусът на профилактичния преглед е преди всичко снемането на анамнеза и беседата с пациента. Установяването на здравен проблем при профилактичен преглед винаги подлежи на допълнително уточняване със съответен специалист.
– С какво този път сме по-подготвени за ковид вълната?
– Четвъртата вълна е факт. Засега доминира оптимистичният сценарий и се надявам сега да преодолеем по-лесно и по-бързо последиците от разпространението на последния вариант на вируса. Нашата болница е единствената за Пловдив и областта, в която има разкрита клиника по инфекциозни болести.
На практика сме първата линия, където се приемат пациенти, които имат необходимост от диагностика и лечение на COVID-19. За съжаление, битовите условия в тази база не са идеални, но за един сравнително кратък период от време, през по-спокойните месеци, в които инфекциозните случаи не бяха толкова много, успяхме да изградим кислородни инсталации към леглата със собствена станция за производство на кислород, монтирахме асансьори, реновирахме една част от базата, в която се лекуват по-тежките случаи, и построихме един нов блок със стационар за COVID-19.
На територията на инфекциозната клиника беше изградена новата вирусологична лаборатория и се създадоха условия за по-бърз прием и обработка на болните, което в настоящата ситуация е изключително важно. Болните ще получават по-добри условия по време на лечението си, защото до началото на пандемията, общо взето, инфекциозните клиники не бяха много добре по отношение на материална база и оборудване.
– Как противодействате на лекарската умора в УМБАЛ „Свети Георги“ и ще се справят ли лекарите с очаквания натиск върху здравната система?
– УМБАЛ „Свети Георги“ прилага програма с мерки за предотвратяване, контрол и управление на риска от биологичен агент на SARS-COV-2 и справяне с умората на персонала вследствие на натоварения график, породен от засиления трафик на пациенти с COVID 19 като спортни мероприятия, туристически преходи и други. На разположение на персонала има психолог, който при необходимост провежда беседи със служителите.
Периодично, чрез службата по трудова медицина, се изследва психологичното състояние на персонала. Лекарите са изградили устойчивост и нагласа за все по-успешно справяне с всяка следваща вълна на епидемията и постепенно нарастващия натиск от нея върху здравна система на страната.
За съжаление, натискът върху здравната система е по-голям, особено когато мерките срещу разпространението на вируса са по-слаби. И въпреки че здравната система вече е по-гъвкава и по-подготвена, с известна тревога установяваме натрупването на умора при голяма част от медицинския персонал.
Именно поради тази причина непрекъснато следим мотивацията на персонала, индивидуалното натоварване и потребностите от ротации в екипите, защото лекарите и здравните специалисти са най-ценният капитал, който притежаваме.
Източник:Marica.bg
