Проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош, дм, е специалист по педиатрия и неонатология. Ръководи отделението по неонатология към Университетската болница “Свети Георги”, гр. Пловдив от 2001 г. Републикански консултант-специалист в областта на неонатологията за Южна България и дългогодишен председател на Българската асоциация по неонатология. Разговаряме с нея за напредъка в областта на неонатологията, за грижите за децата, които се раждат преждевременно, и за информираността на жените в периода на бременността им.
Проф. Кръстева, колко бебета се раждат преждевременно у нас ежегодно?
За изминалата 2024 година, по данни на Министерството на здравеопазването, са се родили 50 673 деца, което е с около 1000 по-малко новородени спрямо предходната 2023 г. В последните няколко години се наблюдава ежегоден спад в броя на ражданията. На този фон броят на недоносените е между 6000-6500, което се равнява на около 11%-12%. В предишни години този процент е бил по-скоро 10-11%. Няма някакви фрапантни вариации в броя на родените преждевременно бебета, а съвсем леко увеличаване, което се свързвам по-скоро с намаляване на общия брой на раждания.
Наблюдават ли се обаче силни дисбаланси в страната по отношение на преждевременната раждаемост и на какво се дължат те ?
Разбира се, че има вариации и те зависят от социално-икономическите фактори за дадения регион, от етнически фактори, както и от здравните фактори – нивото на обслужване на бременните, след това на новородените. От друга страна тези процеси могат да варират от нивото на самото родилно и неонатологично отделение. В големите болници, където са разкрити акушеро-гинекологични отделения или пък в специализираните болници, в които има само АГ отделение и неонатология, се съсредоточават повече раждания, повече рискови бременности и съответно има по-голям процент на недоносени раждания.
Кои са основните причини и фактори, които могат да доведат до преждевременно раждане?
Недоносените деца са една много разнородна група – това са деца с различна гестационна зрялост, започвайки от 25 гестационна седмица до 36 г. с. и всяка група от тях има своята специфика. Фактор за недоносеност е ниският социално-икономически статус на самата майка, както и възрастта й. Друг важен момент е наличието на остри и хронични заболявания по време на бременността, които увеличават риска за плода по отношение на протичането на самата бременност. При мултиплените бременности – тоест, двуплодни, триплодни, обикновено се раждат по-мънички бебета. Ин витро фертилизацията е също рисков момент. При някои жени има риск при предходна бременност с недоносеност. Много важен момент, който увеличава съществено риска, е наличието на патология по време на самата бременност, свързана с матката, с плацентата, с вагиналните инфекции, които се възприемат като един от водещите фактори за преждевременна руптура на окоподните мембрани и започване на родова дейност и раждане на недоносено дете. По отношение на плода – децата с генетични увреждания, с вродени аномалии, с нарушен вътреутробен растеж също са в риск от недоносеност. Напоследък наблюдаваме и покачване на процента на бебета в късна недоносеност – 34, 36 г.с., което е също тревожен факт, защото тези деца все още не са развили своето вътреутробно развитие. Доказано е, че те също имат много по-висока заболеваемост и нерядко патология, която е идентична с деца, родени много по-рано. С притеснение наблюдаваме необосновано ранно раждане, свързано с желанието на майката раждането да бъде в определено време, независимо дали бебето е навършило гестационна зрялост.
Този стряскащ факт опира и до здравната култура на българката. Как я оценявате Вие?
За мен тя е на недостатъчно добро ниво. Една бременна трябва да знае как трябва да протича нейната бременност, не бива да подценява каквито и да било отклонения по време на бременността, трябва да бъде информирана за това какви прегледи да бъдат извършени, не трябва да чака само акушер-гинекологът да я насочи. Понякога бременната е с усещане, че всичко е протекло без усложнения, но когато започнем да я разпитваме, се оказва, че е прекарала уринарна или вирусна инфекция или е имала друг проблем, а това може да повлияе на бременността. Това трябва да се следи много стриктно и самата бременна да има отговорност.
Добре ли е организирана грижата за проследяване на бременните у нас?
Огромно е значението за това как една жена ще бъде проследявана по време на бременността си, но това зависи и от самата нея, а не само от организацията на грижите за проследяването й. Тоест, процесът е двустранен. В големите, развити райони, жените са по-информирани. Ако погледнем обаче някои райони, в които има повече малцинствено население и в които се раждат деца от момичета на 15-16 години – картината е различна. Част от тях не са потърсили акушер-гинеколог, след като са разбрали, че са бременни, други не са наясно дори с датата на термина си. Една от причините за недоносеност и преждевременно раждане, е именно ниската възраст на родилката, както и късната такава – след 35 години. Когато тези рискове не се вземат предвид, това естествено води до влошаване на здравето на плода по време на бременността, така и състоянието на детето след раждането.
Достатъчно изследвания ли се поемат от НЗОК за проследяване на бременността?
Има контингент бременности, при които рискът е по-висок поради фамилна обремененост, както и предходни родени деца с генетични заболявания – тези бременни подлежат на една по-обстойна оценка, за да се изключи вероятността на същата патология. Те трябва да бъдат изпратени на по-разширени генетични тестове, които Касата не покрива и които за съжаление понякога са финансово бреме за семейството на бременната. Имахме наскоро такъв случай – бременна, която вече е загубила дете поради тежко генетично заболяване, бе посъветвана да направи задълбочено изследване при втора бременност, но отказа поради невъзможност да го заплати. За съжаление тя загуби и второто си дете, което беше със същото вродено заболяване като предходното. Това не бива да се допуска при съвременните възможности за проследяване на бременността. Затова може би трябва да се помисли за разширяване на диапазона от генетични изследвания в посока, когато имаме показани случаи, НЗОК да поеме част от заплащането на допълнителните тестове.
Какви са грижите за едно недоносено дете?
Недоносеността е социално-значим проблем. 60% от преждевременно родените деца се нуждаят от интензивни грижи. Рисковете за тях са както в ранния неонатален период – до 28-ия ден, така и след това. Най-висока е честотата на белодробната патология поради незрялостта на белодробната им система като бронхопулмонална дисплазия, която пък е причина за хронична белодробна болест. Интензивната терапия в неонаталния период е свързана с повишена инвазия, която обаче е нужна, за да бъде спасен животът на детето. Именно тук е много важен балансът между това да помогнем на тези деца, но и да не им навредим. Те подлежат на продължително кислородолечение посредством апаратна вентилация или други неинвазивни методи. Тези деца са и в повишен риск от проблеми с централната нервна система, ретинопатия и други усложнения. За да се намали рискът от всички тези последици, се предприемат поредица от действия от неонатолозите и медицинските лица, които работят в неонатологичните интензивни отделения, за да можем не само да спасим живота, но и да подобрим качеството му в по-късен етап и последиците да не бъдат толкова тежки. Ключово значение обаче има и тежестта и локализацията на патологията – дали тя е изолирана или съчетана.
Как се развива неонатологията, какви са успехите й?
Неонатологията изживя огромен скок в развитието си. Въведоха се много нови и диагностични и терапевтични методи, които вече са рутина, специалността продължава да се развива. Фактът, че днес спасяваме деца, родени под 900 грама, дори под 700 грама и тези деца имат добро физическо и психо-емоционално развитие е показателен. Критериите за живородено дете вече са много по-ниски – 700 грама тегло при раждането, сърдечна дейност и 25-та гестационна седмица. Когато аз започвах да работя неонатология, тези критерии бяха много по-различни. В български контекст имаме възможност да проследяваме какво се случва на европейско ниво и да следим най-новите гайдлайни, които се обновяват на всеки три години. За най-важните нозологични единици са създадени алгоритми за поведение. В нашия стандарт по неонатология за всяко едно ниво – от първо до трето, са посочени дейностите, които всяко едно ниво може и трябва да извършва. Затова и когато се роди недоносено бебе в отделение, което нe разполага с възможности за обслужването му, то се транспортира в по-възходящото по ниво отделение. Това е много важно да се случва навреме. Имаме големи перспективи пред развитието на неонатологията, но е ключово отделенията да са добре оборудвани технически спрямо нивото им и да разполагат с нужните кадри.
Какъв е интересът към неонатологията от младите кадри?
Неособено голям. Нашата специалност е общо-взето феминизирана, подобно на педиатрията. Разкриването на толкова много частни родилни лечебни заведения и неонатология към тях доведе до разместването на пластовете в кадрово отношение в нашата специалност. Има изтичане на кадри от държавните към частните родилни отделения, поради което една значителна част неонатологичните просто бяха закрити или преминаха към по-ниска степен на компетентност. Това не е добре, защото кадрите са едни и същи. За да работи едно неонатологично отделение в дадена структура, то трябва да разполага с достатъчно кадри и не само лекари, а и медицински специалисти като сестри и акушерки. Не можем да упрекваме никой за тези тенденции, защото е нормално колегите да са привлечени от по-добрите условия и заплащане. От друга страна не може в град като Пловдив, в който годишно се раждат 6000-7000 деца, да има безкрай брой родилни отделения. Това се отнася и за София. Всяко едно раждане е уравнение с две неизвестни – и за майката, и за новороденото. Някои от новите структури имат условията да поемат рискови ситуации. При други обаче нещата не стоят така. Тук обаче нещата опират до личен избор на пациента.
Имате ли случаи от практиката, които са оставили силна следа във Вас?
Много са случаите, които по някакъв начин са ме ангажирали не само професионално, но и емоционално. Ние неонатолозите се привързваме към децата не само, докато се грижим пряко за тях, а и след това. Много често си спомняме дълго за бебета, които са били в критично състояние и с много рискове. Нерядко години след изписването, майките идват при нас да ни поздравят по различни поводи. Най-голямото удовлетворение от нашата работа е когато знаеш през какво е преминало бебето, през какво са преминали родители и персоналът, който се е грижил за него и когато след една година видиш това дете стъпило на крачета, проходило, с добър физиологичен и емоционален тонус – това е щастието от добре свършената ни работа. Нерядко ми е случва на улицата да ме срещнат родители на деца, които са преминали през нас преди много години. Наскоро дори имах такъв случай – дете, за което сме се грижили преди повече от 20 години, вече е студент по медицина. Всичко това ни радва – мен и колегите ми – децата да излизат живи и здрави от неонатологията и да носят радост на родителите си, но и на обществото.
Какво е посланието Ви към навлизащите в професията млади колеги?
Давайте всичко от себе си. Учете се, натрупвайте опит, работете с желание и сърце. Най-голямото признание е, че сме помогнали за отглеждането на здрави деца, родителите оценяват това. Ще видите, че вашите усилия и на целия екип, са създали радост. Това е истината.
Източник: MedicalNews.bg
