Административното решение е само предпоставка за изграждането на университет. Необходима била материално-техническа база и добре обучени преподаватели, които не можели да се намерят в началото в Пловдив. Местните първенци и ентусиасти за идеята оглеждали по-големите салони и помещения в града, предлагали и спорели по преместването на училища, болници, физкултурни салони, обсъждали недовършени постройки, дори и земеделското стопанство извън чертите на града. Старейшините от Пловдивската община не се забавили с оказване на съдействие и с единодушно гласуване определили свободен терен за строителството на новата материална база.

На идеята откликва и цялото пловдивско гражданство. Пловдивската община предвидила 30 милиона лева за нуждите на бъдещия университет, от които първите 10 милиона били предоставени веднага на разположение на Културния комитет.

В отговор на апела на комитета скромни суми и материално подпомагане били събирани и внасяни от пловдивските училища, от работници от предприятия, спортисти, собственици на частни кина. Железничарската кооперация на гара Пловдив дарила 340 000 лв., а общината повишила със стотинки цените на пивото, за да има отчисления за идеята.

С Указ № 180 от 4 август 1945 г. вече официално било създадено първото висше учебно заведение в Пловдив с два факултета – Медицински и Агроикономически. На указа са положени собственоръчно подписите на тримата регенти по онова време – проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, потвърдени от министър-председателя Кимон Георгиев. Подписалите възлагат на Министерството на просвещението изпълнението на указа, който влиза в сила при обнародването му в „Държавен вестник“. Текстът на указа е публикуван в броя на вестника от 20 август 1945 г. С този акт започва своето летоброене и първото висше медицинско училище в гр. Пловдив, разкрито към базата на Пловдивската първостепенна болница. Към момента на създаване на университетската база през 1945 г. болницата включва 615 легла и 160 души персонал, като в нея годишно са били хоспитализирани около 13 000 болни, главно от региона на Пловдив и Южна България.

Оттук нататък до 31 август 2000 год. историята на Пловдивската първостепенна болница, наричана през всичките тези години още Държавна болница, е неразривно свързана или поточно е една и съща с историята на Медицинския факултет към Държавния университет. Той е кръстен на името на създателя на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски, чийто правоприемник е Висшият медицински институт в гр. Пловдив.

Още в края на 1945 година започват да се обявяват конкурси за редовни доценти в катедрите, които нямат ангажирани хабилитирани лица. Това са решения, които не могат да се отлагат във времето, тъй като при откриването факултетът има само петима хабилитирани преподаватели. С обявените конкурси още на първия етап техният брой се удвоява и за следващата 1946/47 учебна година факултетният съвет вече е в оптимален състав – проф. Цветан Кръстанов (кожни болести), проф. Богоя Юруков (фармакология и терапия), проф. Кирил Чолаков (психиатрия и неврология), проф. Марин Рашев (вътрешни болести), доц. Антон Червенаков (хирургия), д-р Иван Митев (биохимия), д-р Георги Михайлов (съдебна медицина) и доц. Елисей Янев (микробиология).

Безспорен авторитет в първоначалния петгодишен период на Медицинският факултет е ерудитът и несравним преподавател проф. Богоя Юруков. Той е създател на няколко катедри в академията: микробиология и паразитология, пропедевтика на вътрешните болести, факултетска терапия, фармакология и инфекциозни болести. С много любов и уважение студентите и преподавателите го наричат Енциклопедия. Нестандартна е и биографията на проф. Юруков: докато учи медицина в София, той следва политически и стопански науки в Свободния университет в САЩ и е Рокфелеров стипендиант. Има признати три медицински специалности и специализации в Хамбург, Букурещ, Балтимор, Париж и Франкфурт.

Пет години след създаването на факултета в него вече преподават 27 хабилитирани преподаватели и 134 асистенти. Търсят се възможности за разширяване на болничната база. Държавното управление включва базите на Пловдивската международна католическа болница и на частните клиники на д-р Стойчев и д-р Попов.

С Указ № 247 от 28 май 1950 г. Медицинският факултет на Държавния университет се обособява като Пловдивска медицинска академия, а на 25 октомври 1950 г. с Указ № 566 на Президиума на Народното събрания академията получава името на бележития руски учен, нобелов лауреат, Иван Петрович Павлов.

Медицинската академия преминава към Министерството на народното здраве и за дълго време се превръща във водещ център на медицинската наука и лечение на пациентите.

За първи ректор на Медицинската академия е избран проф. д-р Елисей Янев, а в следващия мандат ректор е проф. д-р Живко Ламбрев. Не минава много време и в подражание на чужди образци името на академията се променя на Висш медицински институт (ВМИ) „Иван Петрович Павлов“.

За ВМИ „Иван Петрович Павлов“ в края на 50-те години на миналия век започва период на разширяване и утвърждаване. Това е златно десетилетие за болницата, когато ректор на института е проф. Тодор Захариев (1957- 1964 г.). Той има специализации в редица европейски страни, представител е на България в Световната здравна организация и ръководи Катедрата по организация на здравеопазването. Проф. Тодор Захариев дава на института успешни управленчески идеи и решения, които определят развитието му в следващите десетилетия. Сред тях са създаването на списание Folia Medica, Централната научноизследователска лаборатория и замисълът на Стоматологичния факултет. Тази градивна линия е продължена и доразвита от следващите ректори – изтъкнатия интернист проф. д-р Антон Митов (1964-1967 г.) и големия хирург проф. д-р Пею Мишев (1966-1973 г.).

Централната научноизследователска лаборатория е изградена в средата на 60-те години в сградата на днешната Централна клинична лаборатория (наричана преди това Централна институтска клинична лаборатория). В нея са съсредоточени уникална научноизследователска апаратура и елитни кадри, които са подпомагали научната дейност и диагностиката на всички клиники и катедри на института. В първите години след създаването й лабораторията е подчинена на зам.-ректора по научната част (в годините на създаването и утвърждаването й – проф. Богдан Бъчваров, проф. Иван Толев, проф. Ив. Георгиев). В лабораторията са подготвени голяма част от кандидатските и докторските дисертации, както и хабилитациите в института. В състава на Централната научноизследователска лаборатория първоначално се включват Централната биохимична лаборатория (ст.н.с. II ст. Ралица Белова-Стайкова), Патоморфо- логичното отделение с електронномикроскопска лаборатория (ст.н.с. II ст. д-р Минчо Драгиев), Лабораторията за научна медицинска апаратура (ст.н.с. I ст. Петко Рашков), Лабораторията по авторадиография (д-р М. Тилева), Генетика (д-р Г. Вълкова), Вивариумът (д-р Г. Калайджиев) и Радиоизотопният център (д-р А. Майсторски и д-р Кр. Язов и по-късно – доц. Атанас Боздуганов).

Близо 25 години след създаване на университетската база – през 1969 г., болницата има 1420 легла и персонал от 1751 души. Годишно в нея се хоспитализират и лекуват над 24 000 болни.

1972-а е отново година на държавни реформи. Извършва се централизация на структурите на висшите медицински институти в София, Пловдив и Варна, които стават факултети на Медицинската академия. След 5 години отново е върната самостоятелността на институтите, а Висшият медицински институт в гр. Пловдив вече е съставен от два факултета – Медицински и Стоматологичен.

През 1977 г. като част от Стоматологичния факултет е създадена Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия, която е поверена на проф. д-р Пеню Пеев. Следващите лица от галерията на ръководители на Медицинския факултет, респ. на Висшия медицински институт „Иван Петрович Павлов“ и болничната база, са деканите проф. д-р Иван Толев (1973-1977г.) и проф. д-р Вълко Митков (1978 г.), чиято длъжност прераства в ректорска (1979-1981 г.) при възстановяване на самостоятелността на ВМИ – Пловдив. Проф. д-р Константин Цонев (1981-1985 г.) и проф. д-р Любен Григоров (1985 – 1989 г.) са следващите ректори на пловдивския институт.

Друг повратен момент в развитието на болницата и университета в Пловдив е строителството на новия Хирургичен блок, т. нар. База 2. Първата копка е направена на 30 април 1968 г., но строителството завършва 20 години по-късно. Новата база допринася изключително много за подобряване на дейността на хирургичните клиники. Разкриват се нови клиники и отделения, създава се библиотечна база. Увеличава се броят на болничните легла, който отговаря на нуждите на обучението на нарасналия брой студенти.

На 10 ноември 1989 г. започват бурни промени в обществено-политическия живот на България. Промените в държавното управление водят до натрупване на външни влияния и редица неуспешни опити за реформи в системата на здравеопазването и образованието. През годините на прехода, свързани с разместване на обществени пластове и ценности, Висшият медицински институт започва да изпитва необходимост от лидери, които с твърдост, компетентност и умела ръка да ръководят и защитават вече завоюваните позиции в обществото.

Първи ректор след промените в държавното управление е проф. д-р Петър Ботушанов (1989-1991 г.) – дентален медик. Проф. д-р Панайот Солаков (1991-1995 г.) е първият ректор, избран с тайно гласуване от Общото събрание на Висшия медицински институт – Пловдив. Мандатът на проф. Солаков съвпада с тежък период на материална оскъдица в страната, но ръководството намира начин за закупуване на уникална апаратура. В този период декан на Медицинския факултет е проф. д-р Атанас Джурджев (1990-1995 г.), а на Стоматологичния факултет – проф. д-р Георги Георгиев (1990-1995 г.). На 21 юли 1992 г. Медицинската академия за пореден път е реформирана. Висшият институт получава автономност с относителна независимост и свобода при организацията на административната и финансовата дейност.

В новите условия през месец май 1995 г. Общото събрание избира за ректор проф. д-р Атанас Джурджев (1995— 2003 г.), а декани на Медицинския факултет са съответно проф. д-р Петър Учиков (1995-1998 г.), доц. д-р Георги Паскалев (1999-2003 г.) и доц. д-р Илия Йовчев (2003-2011 г.). През 1999 г. е приет Закон за лечебните заведения, с който се извършват нови реформи в системата на здравеопазването и придобиването на медицинската професия. Държавата разделя болниците и медицинските университети в цялата страна със самостоятелен предмет на дейност в областта на здравеопазването и образованието. Законодателните промени се отразяват съществено на структурата и облика на Медицинския факултет и Държавната болница. Факултетът вече е част от Медицински университет – Пловдив, а болницата продължава съществуването си като еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Принципал на държавното лечебно заведение е министърът на здравеопазването, а на университета – министърът на образованието и науката. Но УМБАЛ „Свети Георги“ и Медицински университет – Пловдив, имат своята дълга и неразривно свързана история.

В правно-организационната си форма на акционерно дружество болницата съществува от 31 август 2000 г., когато диагностично-лечебната структура на Висшия медицински институт в град Пловдив е преобразувана със заповед на министъра на здравеопазването в многопрофилна болница за активно лечение по Закона за лечебните заведения.

В този момент личният състав на новорегистрираното лечебно заведение наброява около 2500 служители, от които близо 400 са от научно-преподавателския състав на Медицински университет – Пловдив.

На 3 октомври 2000 г. лечебното заведение е регистрирано в Търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с наименованието Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги“ ЕАД. От този момент и до днес университетската болница се управлява от изпълнителен директор и Съвет на директорите, а правата на държавата в дружеството се упражняват от министъра на здравеопазването.

На 1 септември 2000 г. за изпълнителен директор на болницата е избран д-р Андон Щерев. След него изпълнителни директори са проф. д-р Илия Йовчев (2000-2004 г.), д-р Стефан Димов (2004-2005 г.), проф. д-р Илия Баташки, дм (2005- 2009 г.), проф. д-р Божидар Хаджиев, дм (2009- 2010 г.). От 2010 г. и понастоящем изпълнителен директор на лечебното заведение е проф. д-р Карен Джамбазов, дм.