Основни закони, регламентиращи дейността на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД:
Основни подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД
П Р А В И Л Н И К
за устройството, дейността и вътрешния ред на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение
“Свети Георги” ЕАД – гр. Пловдив
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив е лечебно заведение за болнична помощ, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват дейности, посочени в разрешението за осъществяване на дейност, издадено на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за лечебните заведения.
(2) Дейностите, които се осъществяват са следните:
(3). В лечебното заведение се осъществява и учебна и научна дейност, която включва:
Чл. 2 (1) Принципи при осъществяване на дейностите на лечебното заведение:
ІІ. УСТРОЙСТВО И СТРУКТУРА
Чл. 3 Структурата на лечебното заведение се състои от следните три функционално обособени структурни блока:
Чл. 4 (1) Всички структурни звена на лечебното заведение функционират въз основа на настоящия правилник и разрешението за осъществяване на дейност по чл. 46 от ЗЛЗ.
(2) (изм. съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Всички началници на клиники, отделения и лаборатории, старши медицински сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) се назначават след проведен конкурс, съгласно разпоредбите на Раздел IV от Глава V на Кодекса на труда и в съответствие с изискванията на здравното законодателство.
(3) (изм. съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Изпълнителният директор взима решение за провеждане на конкурс за началници на клиники, отделения и лаборатории, старши медицински сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори), при наличие на предпоставките за това, съгласно Кодекса на труда, Закона за лечебните заведения и настоящия правилник.
(4) Длъжностните характеристики на персонала се утвърждават от Изпълнителния директор по предложение на ръководителя на звеното, към което се числи съответния работник или служител, съгласувано с Юрист и Началник отдел “Управление на човешките ресурси”.
Чл. 5 (1) Консултативно-диагностичния блок се състои от следните звена:
3.1. Клинична лаборатория
3.2. Лаборатория по Микробиология, включваща дейност на Регионална лаборатория по туберколоза;
3.3. Лаборатория по Клинична имунология;3.4. (изм. със Заповед № 281/06.04.2020 г.) Лаборатория по Вирусология, включваща и дейност за диагностика на SARS-CoV-2 (COVID-19);
4.1. Отделение по Съдебна медицина;
4.2. Отделение по Клинична патология;
4.3. (Изм., съгласно Заповед № 267 от 19.04.2018 г.) Отделение по Образна диагностика със звено по Магнитно-резонансна томография.
4.4. (Изм., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Отделение по медицинска генетика;
4.5. (Изм., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Отделение по трансфузионна хематология;
4.6. (Изм., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Отделение по диализно лечение;
4.7. (Изм., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Отделение по нуклеарна медицина.
(2). Организацията на работа и контролът върху изпълнение на трудовите задължения на специалистите в звената на Консултативно-диагностичния блок се осъществяват от съответния Заместник-директор по диагностично-лечебната дейност.
Чл. 6 (1) Стационарният блок се състои от клиники и отделения с легла, включително от отделенията без болнични легла по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Наредба №49/18.10.2010 г. на МЗ (Ред. ДВ, бр. 22/2016 г.), в които са разкрити места за краткотраен престой на пациента до 12 часа.
(2) Основни диагностично-лечебни структурни звена в стационарния блок са клиниките и отделенията с легла, състоящи се от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
(3) В зависимост от вида на медицинските дейности в клиниката и отделението могат да бъдат разкривани:
а) интензивни;
б) акушеро-гинекологични;
в) педиатрични;
г) терапевтични;
д) хирургични;
а) за продължително лечение;
б) за палиативно лечение;
(4) Към клиниките и отделенията, в които се извършват оперативни дейности, се създават операционни зали.
Чл. 7 Клиниката (или отделението) се открива по определена медицинска специалност или по обособена дейност или дейности в определена медицинска специалност. В тях могат да се извършват диагностично-лечебни дейности и от друга специалност, когато това е допустимо от съответните медицински стандарти.
Чл. 8 (1) Дейността на началниците на клиники, отделения и лаборатории се ръководи и контролира пряко и непосредствено от изпълнителния директори и от съответния заместник-директор. Когато в рамките на клиника има разкрито отделение, началникът му се контролира и от ръководителя на съответната клиника.
(2) Всички клиники, отделения и лаборатории в лечебното заведение организират и осъществяват дейността си въз основа на Правилник за дейност и вътрешен ред, утвърден от Изпълнителния директор на болницата. Недопустимо е дейността на клиниката (отделението) да се организира и осъществява извън правилата, утвърдени от изпълнителния директор.
(3) Всяка клиника (отделение или лаборатория) се ръководи от началник на клиника (отделение или лаборатория). Няколко клиники (отделения или лаборатории) могат да имат един ръководител с придобити специалности по профила на съответните клиники (отделения или лаборатории) при спазване изискванията за назначаване по Закона за лечебните заведения и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) В организацията, контрола и провеждането на дейността, началникът на клиниката (отделението или лабораторията) се подпомага от старша сестра (акушерка, рехабилитатор или лаборант) и от клиничния съвет.
(5) Старша медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор или лаборант) подпомага началника на клиниката (отделението или лабораторията) по отношение на:
(6) Клиничният съвет, състоящ се от всички специалисти с висше образование в клиниката и старшата медицинска сестра, консултира началника на клиниката (отделението или лабораторията) по отношение на:
Чл. 9. (1) Структурата и легловия фонд на стационарния блок включват следните видове легла:
а) (изм. със Заповед № 80/28.01.2019 г.) интензивни – 59 легла;
б) (изм. с Протокол № 3/25.01.2018г.) акушеро-гинекологични – 84 легла;
в) (изм. с Протокол № 3/25.01.2018г.) педиатрични – 138 легла;
г) (изм. със Заповед № 80/28.01.2019 г.) терапевтични – 555 легла;
д) (изм. със Заповед № 80/28.01.2019 г.) хирургични – 580 легла;
3.(изм. със Заповед № 70/28.01.2019 г.) Психиатрични болнични легла – 35 легла.
(2) Броят и видът на разкритите болнични легла в болничните клиники/отделения са следните:
2.1. (изм. с Протокол № 3/25.01.2018г.) Отделение по медицинска онкология към клиниката с 20 легла; и
2.2. Отделение по клинична хематология към клиниката с 15 легла.
3.1. Отделение по пневмология към клиниката с 28 легла; и
3.2. Отделение по фтизиатрия към клиниката с 40 легла;
7.1. Отделение по интензивно лечение към клиниката с 6 легла;
16.1. Отделение по кардиология към клиниката с 30 легла;
16.2. (изм. със Заповед № 105/28.01.2021 г.) Отделение по инвазивна кардиология към клиниката с 26 легла;
16.3. Отделение по интензивно лечение към клиниката с 10 легла;
16.4. Отделение по неинвазивна кардиология към клиниката без легла;
17.1. Отделение за интензивно лечение към клиниката с 6 легла;
17.2. Отделение по паразитология към клиниката без легла;
18.1. (изм. със Заповед № 74/29.01.2020 г.) Родилно отделение към клиниката с 33 легла;
18.2. (изм. със Заповед № 74/29.01.2020 г.) Отделение по гинекология към клиниката с 36 легла;
18.3. (изм. със Заповед № 105/28.01.2021 г.) Отделение по патологична бременност към клиниката с 14 легла;
18.4. Отделение по неонатология към клиниката с 40 легла;.
20.1. Втора клиника по хирургия – 110 легла, в т.ч. 20 легла за дейност по “Гръдна хирургия” и
20.2. Отделение по еднодневна и миниинвазивна хирургия към клиниката с 15 легла и 4 места за краткотраен престой.
21.1. Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия за деца към клиниката с 6 легла и с 2 места за краткотраен престой; и
21.2. (изм. със Заповед № 74/29.01.2020 г.) Отделение по интензивно лечение към клиниката с 7 легла;
29.1. Отделение по интензивно лечение към клиниката с 7 легла;
(3) Болничните легла в клиниките и отделенията по ал. 1 могат да се използват като места за кракотраен престой, когато съответната клиника или отделение извършва дейност, изискваща престой на пациента до 12 часа.
(4) /нов., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.)Броят на разкритите места за краткотраен престой в клиниките/отделенията без легла е следният:
Чл. 10 (1) Административно-стопанският блок включва административни, стопански и обслужващи звена.
(2) Административно-стопанският блок се състои от следните структурни звена – отдели и организационно обособени функции (длъжности):
5.1. (нова със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Звено „Юридическо обслужване“;
5.2. (нова със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Звено „Сигурност на информацията“;
5.3. (нова със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Звено „Обществени поръчки“.
6.1. отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.;
6.2. (отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
6.3. (отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.;
6.4. (отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.);
6.5. (отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.);
6.6. (отм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.);
6.7. (отм., съгласно Заповед № 70/28.01.2019 г.)
6.8. Озеленяване и поддържане на откритите площи;
7.1. Звено „Централна стерилизация“;
7.2. Звено „Пералня и шивалня“.
14.1. Телефонна централа;
14.2. (ново, съгласно Заповед № 70/28.01.2019 г.) Пропуск и паркинги.
19.1. (Нова, съгласно Заповед № 836/08.09.2020 г.) Звено логистични и помощни дейности.
ІІІ. УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 11 (1) УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив е еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление.
(2) Управлението на дружеството се осъществява от Общо събрание на акционерите (Едноличен собственик на капитала), Съвет на директорите и Изпълнителен директор.
Чл. 12 (1) Правомощията на Общото събрание на акционерите се осъществяват от Министъра на здравеопазването в качеството му на представляващ Държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество.
(2) Правомощията на Общото събрание на акционерите се определят от Договора за възлагане управлението на лечебното заведение, Устава на дружеството, Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, Закона за лечебните заведения и Търговския закон.
Чл. 13 Съветът на директорите управлява и представлява лечебното заведение в съответствие с действащото законодателство и в рамките на предоставените с Устава и Договора за възлагане управлението на лечебното заведение.
Чл. 14 Изпълнителният директор на дружеството се избира измежду членовете на Съвета на директорите и има следните правомощия:
Чл. 15 (1) В дейността по организацията и ръководството на оперативната дейност на дружеството Изпълнителният директор се подпомага от заместник-директорите на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив, които са:
(2). Функциите на заместник-директорите се определят от правомощията, делегирани им от Изпълнителния директор съответно в областта на медицинската дейност и в областта на административната и икономическата дейност.
Чл. 16 (1) В организацията и ръководството на оперативната дейност Изпълнителният директор се подпомага и от експертно-консултативните органи, които са:
(2). Според потребностите на болницата могат да се създават постоянни или временни експертно-консултативни комисии или съвети, извън тези по ал. 1 – по лекарствена политика, по етично-правни въпроси и други.
Чл. 17 (1) Медицинският съвет се състои от началниците на клиники (самостоятелни отделения и лаборатории), от управителя на болничната аптека и председателя (представител) на съсловните организации на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи към болницата и главната медицинска сестра.
(2). Медицинският съвет се председателства от изпълнителния директор, който има право на съвещателен глас.
Чл. 18 (1) Медицинският съвет консултира:
(2). Медицинският съвет може да взема решения във вид на предложения и становища с мнозинство 2/3 от присъстващите.
Чл. 19 (1) Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.
(2) Лечебно-контролната комисия:
Чл. 20. Комисията по вътреболничните инфекции:
Чл. 21 (1) Обща клинична онкологична комисия (ОКОК), която осъществява цялостна оценка на пациенти със злокачествени солидни тумори с цел определяне на окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.
(2) Изпълнителният директор определя състава на комисията и утвърждава правила за дейността й.
(3) Комисията се състои от специалисти по медицинска онкология, обща и клинична патология, образна диагностика, лъчелечение и хирургия. При необходимост към състава на ОКОК може да се включат и други специалисти.
(4) Комисията заседава по предварително обявен график.
(5) Насочването на пациенти към ОКОК става с оригиналната медицинска документация (епикризи, рентгенови снимки, компютър-томографии, сцинтиграфии и други).
(6) Решениета на ОКОК за всеки новодиагностициран случай включват окончателна диагноза, стадий на заболяването (TNM) и лечебна тактика. Всички решения на ОКОК са задължителни. Те са съобразени с националните ръководства и стандарти за лечение на солидни тумори.
Чл. 22. (1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) по:
(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) на клиниките и отделенията в лечебното заведение.
(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра.
Чл. 23. (1) Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности се извършва от началник на клиника (отделение или лаборатория) и старша медицинска сестра (акушерка, лаборант или рехабилитатор).
(2) Началникът на клиника е лекар – хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.
(3) Началникът на отделение е лекар с призната медицинска специалност по профила на отделението.
(4) Началникът на лаборатория е специалист по профила на лабораторията.
(5) Лицата по ал. 2, 3 и 4 могат да бъдат и ръководители на катедри в Медицински университет – Пловдив. Ръководителите на катедри в медицинския университет могат да заемат длъжностите по ал. 2, 3 и 4 по договор с управителя или с изпълнителния директор на болницата, сключен по реда на чл. 111 от Кодекса на труда.
(6) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с ОКС “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи”.
(7) (изм., съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.) Трудовите договори с началника на клиника или отделение, главната медицинска сестра, старшите медицински сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) се сключват от изпълнителния директор за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда.
Чл. 24. (1) Главна медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи”.
(2) Главната медицинска сестра:
Чл. 25. Началникът на клиника, отделение и лаборатория:
Чл. 25а. (Нова, съгласно Заповед № 662 от 18.09.2018 г.)Старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор):
15.При необходимост изпълнява и други задачи, възложени от Изпълнителния директор и/или на Главна медицинска сестра.
Чл. 26. Длъжностните характеристики на началник клиника, отделение, лаборатория, на главната сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и утвърждават от изпълнителния директор.
ІV. ДЕЙНОСТ
Раздел І „Основни дейности”
Чл. 27. УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив осъществява дейности по следните медицински специалности:
Раздел ІІ „Организация на дейностите по приема на пациенти”
Чл. 28. (1) Приемът на пациенти, насочени от лечебни заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна медицинска помощ, или на самонасочили се пациенти се осъществява в консултативно-диагностичния блок чрез приемно-консултативните кабинети или чрез спешното отделение, където:
а) незабавен прием на пациента в стационарните звена;
б) планиране на датата на приема на пациента чрез включването му в листа за планов прием в случаите, когато това не създава риск от влошаване на състоянието му и не нарушава качеството му на живот;
в) организиране на подходящ междуболничен транспорт на спешен пациент в друго лечебно заведение, което може да осигури необходимия обем спешна медицинска помощ;
г) насочване към друго лечебно заведение за болнична помощ в случаите, когато на пациента са необходими диагностично-лечебни дейности, за които болницата няма разрешение за осъществяване на лечебна дейност;
д) установяване на липса на необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по отношение на пациента;
(2) При получаване на медицинска помощ здравно-осигурените лица се автентификират чрез уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, посредством електронна автентификация, с което се потвърждава оказаната им медицинска помощ.
(3) (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента по реда на Раздел III.
Чл. 29. (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) При прием на пациенти, приемащият специалист е длъжен да направи справка за здравно-осигурителния статус на пациента и да го уведоми за всички права и възможности, установени в настоящия провилник и в Инструкцията за прилагане на ценоразписа на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив.
Чл. 30. (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Дежурният екип в спешен кабинет няма право да напуска работното си място до явяване на следващата смяна, освен в случаите, когато се налага оказване на спешна помощ извън кабинета.
Чл. 31. (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) За организиране на плановия прием се поддържа Листа за планов прием за всяка клиника и отделение с легла за първоначална хоспитализация на пациент.
(2) В листата се включват всички лица, подлежащи на първоначална хоспитализация с изключение на тези, които се нуждаят от незабавен прием в лечебното заведение.
(3) Вписването на пациента в листата за планов прием се извършва при негово писмено съгласие за това, изразено, след предоставена информация за възможните обичайни рискове от необходимите диагностични и лечебни дейности и алтернативи, за срока, в който ще бъде осъществена хоспитализацията, както и за възможността да се обърне за прием към друго лечебно заведение по чл. 19б, ал. 1 от Наредба №49/18.10.2010 г. на МЗ.
(4) Писменото съгласие за включване в Листата за планов прием съдържа информацията за начина, по който ще се осъществява контакта и уведомяването между пациента и лечебното заведение (респ. съответната клиника или отделение).
(5) Лицата, включени в листата за планов прием, получават пореден номер и дата за хоспитализация.
(6) Хоспитализацията на лицата се извършва при спазване последователността на поредните им номера.
(7) При осъществяване хоспитализация или при отказ от хоспитализация поредността на останалите, включени в листата, се запазва.
(8) Пациенти с доказани злокачествени заболявания, за които лечението продължава, приемът и включването им в химиотерапевтичен или лъчетерапевтичен план се извършва незабавно. Същите не се включват в листата за плановия прием.
Чл. 32. (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Срокът, за който може да бъде планиран приемът на здравноосигурените лица за дейности, включени в пакета здравни дейности в областта на болничната помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК, извън тези, които се извършват незабавно, е не повече от два месеца и може да бъде удължен само:
(2) Лечебното заведение публикува актуална информация за листата за планов прием, в т.ч. за поредността на вписаните в нея пациенти и определените дати за приема. Публикуваната информация не съдържа лични данни на пациентите.
(3) Лечебното заведение информира по уговорения начин по чл. 34, ал. 4 записаните в листата пациенти и да потвърдят предстоящия прием в срок 2 дни преди планираната дата за приема. Лечебното заведение незабавно информира записаните пациенти по уговорения начин по чл. 34, ал. 4, когато поради епидемична ситуация или друга внезапно възникнала обективна причина не може да осигури в съответния медицински обоснован срок плановия прием.
(4) (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.) Здравноосигурените лица са длъжни да информират незабавно по уговорения начин по чл. 30, ал. 4 лечебното заведение, ако са провели лечение на друго място или е отпаднала необходимостта от него.
Раздел III “Правила за получаване на информирано съгласие в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД” (Нов, съгл. Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 33 (1) Предоставяне на информирано съгласие – общи правила:
1.1. Работната диагноза и характера на заболяването;
1.2. Описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
1.3. Потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
1.4. Вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
(2). Условия и ред за предоставяне на информацията по чл. 33, ал. 1, т. 1:
2.1. Информация се предоставя от лекуващия лекар;
2.3. Информацията се предоставя своевременно, в подходящ обем и форма, ясно и на достъпен език, даващи възможност на пациента да я разбере правилно и да направи своя избор на диагностика и/или лечение;
2.4. В бланката „Информирано съгласие” основните диагностично-лечебни процедури се отбелязват на съответните редове ясно и четливо.
(3) Предоставяне на информирано съгласие на пълнолетни дееспособни лица:
1.1. Лицето е навършило 18 години;
1.2. Няма данни лицето да е поставено под пълно или ограничено запрещение ;
1.3. Лицето няма качествени или количествени изменения в съзнанието.
2.1. Прилагат се правилата по ал. 1, т. 1;
2.2. Информацията се предоставя лично на пациента.
(4) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
1.1. Лицето е на възраст между 14 и 17 години, включително, или
1.2. Лицето е поставено под ограничено запрещение ;
1.3. Лицето няма количествено изменение в съзнанието.
2.1. Прилагат се всички правила на ал. 1, т. 1;
2.2. Информацията по т. 2.1 се предоставя и на родителя/попечителя , който също, заедно с пациента, полага подпис на бланка „Информирано съгласие”;
2.3. В случай, че пациентът е настанен по съдебен ред извън семейството и съгласие от родител или попечител не може да се получи своевременно, информираното съгласие се изразява от лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище от дирекция „Социално подпомагане”. За целта лекуващият лекар незабавно уведомява писмено Изпълнителния директор, като прилага копие от съдебното решение и всички налични данни за самоличността на пациента и лицето, на което са възложени грижите за детето. След което Отдел „СМИО” изпраща необходимите документи по случая до Дирекция „СП” за получаване на становище.
2.4. Съгласието на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания, посочени в Наредба № 39/2004г. за профилактичните прегледи и диспансеризациите на МЗ, когато пациентът е навършил 16 години.
(5) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
1.1. Лицето няма навършени 14 години, или
1.2. Лицето е поставено под пълно запрещение;
1.3. Лицето няма количествено изменение в съзнанието.
2.1. Прилагат се правилата на т. I.
2.2. Информацията се предоставя на родителя/настойника ;
2.3. В случай, че пациентът е настанен по съдебен ред извън семейството и съгласие от родител или настойник не може да се получи своевременно, информираното съгласие се изразява от лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище от дирекция „Социално подпомагане”. За целта лекуващият лекар незабавно уведомява писмено Изпълнителния директор, като прилага копие от съдебното решение и всички налични данни за самоличността на пациента и лицето, на което са възложени грижите за детето. След което Отдел „СМИО” изпраща необходимите документи по случая до Дирекция „СП” за получаване на становище.
(6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие се изразява от дирекция “Социално подпомагане”.
(7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени от компетентния съд по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.
2.1. Прилагат се правилата на ал. 1, т. 1;
2.2. Информацията се предоставя на лицата, определени в съдебното решение, които могат да изразяват информирано съгласие.
2.3. Ако представителят, определен в съдебното решение, не може да бъде открит, лекуващият лекар уведомява писмено Изпълнителния директор, като прилага копие от съдебното решение и всички налични данни за самоличността на пациента. След което Отдел „ПООП” предприема мерки за уведомяване на представителя и лицата, участвали в производството по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.
Чл. 34. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар уведомява пациента, съответно лицата по чл. 33, ал. 4 – 7, относно:
(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на лицата по чл. 33, ал. 4 – 7, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
Чл. 35. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 34 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:
Чл. 36 (1). Предоставяне на медицинска помощ без писмено информирано съгласие:
1.1. Животът на пациента е непосредствено застрашен и е налице едно от изброените по-долу условия:
1.2.1. Лицето се намира в състояние /физическо и психическо/, което не позволява изразяване на информирано съгласие: А. – поради количествено нарушение на съзнанието: сопор, кома и др.; Б. – поради временно или трайно качествено изменение на съзнанието: психично нарушение или изменение в съзнанието, което не е установено по съдебен ред, но същото съществува и води до невъзможност да се изрази информирано съгласие; или В. – поради това, че лицето е във физическо състояние, което не позволява полагане на подпис (например, тежки физически травми или двигателно увреждане);
1.2.2. Невъзможно е да се получи своевременно съгласие от пациента или от неговия родител, попечител, настойник или от лицата, които изразяват съгласие вместо пациента в случаите по чл. 33, ал. 4 – 7.
2.1. Обстоятелствата по т. 1.2.1 и 1.2.2 се удостоверяват от лекуващия лекар в медицинската документация на пациента ясно, точно и недвусмислено. При необходимост се удостоверява от консултант или с протокол от проведен консилиум. Обстоятелствата по т. 1.2.1, б. „Б” задължително се удостоверяват и от психиатър или друг лекар с квалификация, която позволява да се диагностицират наличието на отклонения в съзнанието и техния генезис. При необходимост от съдействие на специалисти от други диагностично-лечебни структури на болницата, консултациите се организират от съответния Заместник-директор „ДЛД”, който е длъжен да изпълнява това задължение и в извънработно време и празнични и почивни дни.
2.2. Когато пациентът е с психично разстройство или с установена неспособност да даде информирано съгласие, медицинските дейности – хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието, се извършват след разрешение на Изпълнителния директор или съответния Зам.-директор „ДЛД” и след съгласието на законните представители на лицето (родител, настойник или попечител, ако има такива).
(2). При условията на настоящия член, медицинските дейности без информирано съгласие се извършват само в полза на здравето на пациента и за времето до преодоляване на състоянието, застрашаващо живота му.
Чл. 37 (1) Отказът на пациента да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това, включването му в листа за планов прием или отказът му да бъде включен в нея се документират задължително писмено срещу подпис или срещу друг инициализиращ знак на пациента в лист за преглед на пациента (напр., пръстов отпечатък) в консултативно-диагностичния блок или в спешното отделение, съгласно Приложение №2а на Наредба №49/18.10.2010 г. на МЗ, като се спазват реда и условията по настоящия правилник.
(2) Отказът на пациента от продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя съгласно Приложение №3 на Наредба №49/18.10.2010 г. на МЗ.
(3) Информирането на пациента за насочването му към друго лечебно заведение за организиране на подходящ междуболничен транспорт на спешен пациент в друго лечебно заведение, което може да осигури необходимия обем спешна медицинска помощ и насочване му към друго лечебно заведение за болнична помощ в случаите, когато на пациента са необходими диагностично-лечебни дейности, за които болницата няма разрешение за осъществяване на лечебна дейност и за липсата на необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по се извършват заедно с информиране на пациента и за неговото състояние от специалиста, извършил прегледа, което се документира в листа за преглед на пациента.
(4) Екземпляр от листа за преглед на пациента се предоставя на пациента, а в случаите на насочване от център за спешна медицинска помощ – екземпляр се предоставя и на екипа на центъра, придружаващ пациента.
(5) Пациентът, съответно лицето по чл. 33, ал. 4 – 7, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(6) Ако пациентът, съответно лицето по чл. 33, ал. 4 – 7, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на поне един свидетел.
(7) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, изпълнителният директор или упълномощен с негова заповед зам.-директор по диагностично-лечебната дейност може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2.
(8) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 5 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.
Чл. 38 (1) Особени случаи на отказ от лечение:
1.1. Пациентът, респективно неговият представител (когато по закон има такъв или съгласно закона му е определен такъв) декларира, че желае да прекрати лечението или че не желае лечение или да му се приложи определена животоспасяваща диагностичо-лечебна процедура, но се намира в животозастрашаващо състояние и същевременно не са налице предпоставките по чл. 36 за предоставяне на медицинска помощ без информирано съгласие.
1.2. Пациентът е изпаднал в състояние, което представлява пряка и непосредствена опасност за собственото му здраве или живот или за здравето и живота на други лица.
1.3. Пациентът е лице с установено или новооткрито психично разтройства, нуждаещо се от специални грижи (психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство); психичноболен с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; лице с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция), но не е поставено под запрещение и не му е назначен настойник, попечител или друг представител от съда, като същевременно се налага продължаване на лечението му след овладяване на спешно състояние.
2.1. В случая по т. 1.1. лекуващият лекар докладва незабавно на Изпълнителния директор или на упълномощено от него лице за вземане на решение по чл. 90, ал. 4 от Закона за здравето.
2.2. За случая се съставя доклад с предложение за животоспасяващо лечение. Докладът съдържа данни за състоянието на пациента, като към него могат да са приложени становища на консултанти или протокол от проведен консилиум, ако има такива. Задължително се прилага становище на анестезиолог в случай, че следва да се прецени риска от прилагане на анестезия (по скалата ASA).
2.3. При необходимост от съдействие на специалисти от други диагностично-лечебни структури, за организацията отговаря съответния Зам.-директор „ДЛД”. Изпълнителният директор или упълномощено от него лице, може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение, ако се установи, че е пряко застрашен животът на пациента и рискът от лечението не е равен или не надхвърля риска от неосъществяването му.
2.4. Формата на решението е писмена, с резолюция върху доклада за преминаване или не към съответното лечение или диагностично-лечебна процедура, и задължителна дата и час на резолюцията, име и подпис на резолиращия.
2.5. Действията по тази точка се извършват от компетентните лица и в извънработно време.
2.6. В случая по т. 1.2. могат да се приложат мерки за временно физическо ограничаване. Същите се прилагат по предложение на лекуващия лекар от Началника на клиниката/отделението, който писмено определя: вида на мярката; срока за налагането й, който не може да е по-дълъг от 6 часа; причините за мярката и приложеното лечение. Тези данни, заедно с името на лекуващия лекар, се вписват в специален журнал и в ИЗ на пациента, като се посочва датата и часа на въвеждане на мярката.
2.6.1. Мерките за временно физическо ограничаване на пациента се прилагат, за да се създадат условия за лечение и не заместват активното лечение. Задължително се осигурява постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра.
2.6.2. При прилагане на посочените мерки задължително се спазват правилата на Наредба № 1/2005г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо органичаване при пациенти с установени психични разтройства и МС „Психиатрия“.
2.7. В случая по т. 1.3, в История на заболяването следва лекуващият лекар да е посочил часа на овладяване на спешното състояние. Необходимостта от продължаване на лечението се констатира съвместно от лекуващия лекар и лекар-психиатър. Задължително се посочва вида на психичното разтройство по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето.
2.7.1. Предпоставките за продължаване на лечението и необходимия болничен престой се докладват на Изпълнителния директор или на упълномощено от него лице за вземане на решение по чл. 154, ал. 1 от Закона за здравето.
2.8. Изпълнителният директор или упълномощеното от него лице може да вземе решение за временно настаняване на лицето за продължаване на лечението за срок до 24 часа. Решението се свежда до знанието на Зам.-директори „ДЛД”, Началник клиника/отделение, Отдел „СМИО” и Отдел „ПООП”.
2.9. Ако близките на пациента са известни, същите се уведомяват за необходимостта от продължаване на лечението и за временното настаняване.
2.10. При необходимост от по-продължително лечение, Изпълнителния директор или упълномощено от него лице незабавно уведомява районния съд, като искането за продължаване на лечението в болнични условия се мотивира със становище на психиатър за психичното състояние на лицето.
Раздел IV “Организация на диагностичната,
лечебната и рехабилитационна дейност и на грижите за пациента”(изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 39. Всички диагностични и лечебни дейности се извършват при стриктно спазване на изискванията на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, във връзка с предоставяне на информация на пациента и/или неговоги близки, и деклариране на информирано съгласие.
Чл. 40. (1) Диагностичната, лечебната и рехабилитационна дейност, както и дейността по предоставяне на грижи за пациентите в клиниката (отделението, лабораторията) се организират и осъществяват под ръководството на екип в състав:
(2) При приема пациентът получава информация за служебно определения му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а след назначаване на оперативна или друга интервенция или манипулация – за служебно определените му един или повече медицински специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските специалисти за извършване на назначени оперативни и други интервенции или манипулации при пациентите се определят равнопоставено измежду всички медицински специалисти в съответната болнична структура/болнично лечебно заведение.
(3) Лекарите и медицинските специалисти по предходната алинея се вписват в историята на заболяването на пациента.
Чл. 41. При извършване на лечебни дейности стриктно се спазват алгоритмите на клиничните пътеки и клиничните процедури, определени в Националния рамков договор и индивидуалния договор с НЗОК, попълва се стриктно медицинската и отчетна документация, съгласно реда и условията на действащия Национален рамков договор и приложенията към него.
Чл. 42. Забранява се предоставянето на сведения за състоянието на пациенти по телефона с изключение съобщение за смърт, с което се уведомяват техните близки.
Чл. 43. Сведения за състоянието на пациенти се дават при спазване на следните условия:
Чл. 44 (1). С изключение на случаите на крайна спешност е забранено провеждането на диагностично-лечебен процес на пациент без медицинска документация.
(2). Регистрирането на данни, етапи и особености на диагностично-лечебния процес в медицинската документация е отговорност на лицата, осъществяващи диагностично-лечебния процес в съответствие с тяхното ниво на отговорности и компетентност.
(3). Нерегистрирането на данни, етапи и особености на диагностично-лечебния процес и/или тяхното непълно или погрешно отразяване в медицинската документация представлява нарушение на трудовата дисциплина.
Раздел V „Организация на диагностичната, лечебна и рехабилитационна дейност на допълнително поискани услуги от здравно-осигурени пациенти“ (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 45 (1) По време на своя престой в лечебното заведение, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:
(2) Лечебното заведение предоставя срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор.
(3) Лечебното заведение предоставя срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с осигуряване на допълнителен помощен персонал, само в случай, че са осигурени необходимите общи грижи за пациентите и поисканите услуги се различават от тях.
(4) Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на дете до 7 години, както и на придружител на дете до 18 години при необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.
(5) Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на лице с увреждане, което не може да се обслужва самостоятелно и има необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.
(6) Избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49/18.10.2010 г. на МЗ за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации.
Чл. 46. Допълнително поисканите услуги по чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите.
Чл. 47. (1) Допълнително поисканите услуги по чл. 45, ал. 1, т. 3 се заявяват писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложение по Наредба №49/18.10.2010 г. на МЗ. Заявлението задължително се подписва от пациента.
(2) Лечебните заведения по чл. 45, ал.1 водят електронен дневник на заявленията за допълнителна услуга – избор на лекар или екип. В електронния дневник задължително се вписват: трите имена, номерът на личната карта на пациента и на неговия представител, подписал заявлението; клиничната пътека/амбулаторната процедура, по която се извършва хоспитализацията на пациента; избраният от пациента или от неговия представител лекар/екип; цената на избора; датата на направения избор; данни за изпълнението/неизпълнението на поисканата допълнителна услуга.
(3) За малолетните, непълнолетните, поставените под пълно или ограничено запрещение лица, както и за лицата с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие изборът се извършва от лицата, посочени съответно в чл. 87, ал. 2, 4 – 7 от Закона за здравето.
(4) За лицата, чието физическо или психично състояние не позволява да извършват избор, извън случаите по чл. 89 от Закона за здравето и ал. 4 изборът може да бъде извършен от пълнолетен и дееспособен член на семейството.
Чл. 48. След разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането.
Чл. 49. Избор на лекар или екип се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес по съответната клинична пътека или амбулаторна процедура, посочена от пациента.
Чл. 50. Не се допуска извършването на избор на лекар или екип:
Чл. 51. При заявление за извършване на избор на лекар/екип, на пациента се предоставя информация за лекарите/екипите, работещи в лечебното заведение, както и за техния график на работа.
Чл. 52. Цената за избор на лекар, респ. на екип, се определя в Ценоразписа на лечебното заведение.
Чл. 53. Пациентът и неговите близки и роднини не могат да извършват дарение на лечебното заведение за болнична помощ, оказващо медицинската помощ на лицето, и на свързани на лечебното заведение лица по смисъла на Търговския закон в рамките на един месец, предхождащ деня на хоспитализацията, и по време на провеждания диагностично-лечебен процес до приключването му с последния планиран контролен преглед.
Раздел VI „Организация на дейностите при изписване на пациент”(изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 54. (1) В деня на изписването на пациента от лечебното заведение се издава епикриза в три екземпляра – за пациента, за лечебното заведение и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано. В случай, че в деня на изписването лечебното заведение не разполага с резултатите от извършени на пациента изследвания, които трябва да бъдат посочени в епикризата, епикризата може да бъде издадена до една седмица от деня на изписването на пациента.
(2) При превеждане на пациент в друго лечебно заведение към съпътстващата пациента медицинска документация задължително се прилага и екземпляр от епикризата за нуждите на приемащото лечебно заведение.
(3) Необходимостта от активно наблюдение или продължаване на лечението на пациента в амбулаторни (домашни) условия се посочва в епикризата.
Чл. 55. В деня на изписване на бацилоносител по служебен път се изпраща известие до РЗИ, на чиято територия е настоящият адрес на лицето.
Чл. 56. (1) При изписване на пациент, чието състояние налага придружител, същият се предава на близките му.
(2) При липса на близки, или при невъзможност да се осъществи контакт с тях, или при изразено от тях несъгласие да приемат изписваното лице, се информира съответната дирекция “Социално подпомагане” за необходимостта от осигуряване на пациента на подходяща социална услуга по реда на Закона за социалното подпомагане. В тези случаи пациентът се предава на служител от съответната дирекция “Социално подпомагане” или на служител на съответната социална услуга.
Раздел VII „Организация на дейностите по предаване трупа на починал пациент”(изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 57 (1) Трупът на починал пациент престоява в болничната стая два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид.
(2) След изтичане на времето по ал. 1, трупът се изпраща в Отделението по клинична патология заедно с “История на заболяването” и епикриза.
Чл. 58 (1) Лекарят, установил смъртта, попълва Съобщение за смърт съобразно формата, определена с Наредба №42 за въвеждане на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.
(2) Документът по ал. 1 се попълва в три екземпляра.
(3) Първият екземпляр от документа се изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района, на чиято територия е настъпило събитито, предвид наличието на две бази и филиални структури на лечебното заведение.
(4) Вторият екземпляр от документа се изпраща на Регионалната здравна инспекция в 2-месечен срок от издаването му.
(5) Третият екземпляр остава на съхранение при лекаря, в лечебното заведение. В случай, че смъртта е установена в лечебното заведение, екземплярът се съхранява в създаден за целта регистър.
(6) При раждане на мъртво дете и при смърт на дете в първата седмица от раждането лекарят, установил смъртта, попълва “Свидетелство за перинатална смърт” като приложение към “Съобщението за раждане” – в случаите на раждане на мъртво дете, съответно към “Съобщението за смърт” – в случаите на живородено, починало в продължение на 168 часа след раждането, съобразно формата, определена с Наредба №42 за въвеждане на международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.
(7) Документът по ал. 6 се издава в един екземпляр, а копие от него се изпраща до Регионалната здравна инспекция в срока по ал. 4.
Чл. 59. (1) На починало в лечебното заведение лице се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.
(2) Редът и условията за извършване на аутопсии, за предаване на труповете, в това число реда и условията за освобождавне от аутопсия, се определят със заповед на изпълнителния директор на лечебното заведение.
Раздел VIII. „Условия и ред за предоставяне на дейности по комплексни медицински грижи за болни с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания“ (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 60. В Лечебното заведение се предоставят комплексни медицински грижи за:
Чл. 61 (1) Комплексните медицински грижи се организират на функционален принцип от едно или повече структурни звена на болницата.
(2) Комплексните медицински грижи се предоставят в обхвата на дейностите по следните медицински специалности, в зависимост от вида, характера и етапа на заболяването и специфичните потребности на всеки пациент и осигуряват мултидисциплинарен медицински подход в обслужването, както и непрекъснатост и приемственост на медицинските дейности, както следва: хирургия; кардиохирургия; урология; неврология; акушерство и гинекология; нефрология;вътрешни болести; ортопедия и травматология; ендокринология; гастроентерология; ото-рино-ларингология; неврохирургия; ревмокардиология; инфекциозни болести; медицинска онкология; хематология; кожно-венерически болести; педиатрия; психиатрия; офталмология; кардиология.
(3) При необходимост с цел осигуряване на мултидисциплинарния характер на грижите по отношение на пациентите, непрекъснатостта и приемствеността на тяхното медицинско обслужване болницата може да осигури определени дейности по договор с други лечебни заведения в случаите, когато относимите към дейността медицински стандарти допускат това.
(4) Дейността по предоставяне на комплексни медицински грижи на лицата по чл. 57, ал. 1 се ръководи и координира на функционално ниво от ръководител, определен със заповед на изпълнителния директор на лечебното заведение.
Чл. 62 (1) Комплексните медицински грижи за лица с психични разстройства включват дейностите по чл. 26, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниката по Психиатрия, както и от други структурни звена на болницата.
Чл. 63 (1) Комплексните медицински грижи за лица с кожно-венерически заболявания включват дейностите по чл. 26а, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативни кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниката по Кожни и венерически болести, както и от други структурни звена на болницата.
Чл. 64 (1) Комплексните медицински грижи за лица с онкологични заболявания включват дейностите по чл. 26б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките и отделенията с легла и без легла, разкрити по медицински специалности и дейности, свързани с диагностиката и лечението на онкологичните заболявания, в т.ч. палиативни и други грижи, и от други структурни звена на болницата.
Чл. 65. (1) При деца с увреждания и хронични заболявания лечебното заведение може да извършва комплексни медицински грижи, включващи и:
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниката по Педиатрия, и от други структурни звена на болницата.
Чл. 66. (1) Комплексните медицински грижи за пациенти, извън посочените в чл. 59 – 62, включват:
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от специализираните консултативни кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките и отделенията с легла и без легла, разкрити по медицински специалности и дейности, свързани с диагностиката и лечението на конкретното заболяване, и от други структурни звена на болницата.
Раздел IX. (нов със Заповед № ……..831.05.2021 г.)„Условия и ред за изготвяне, регистриране, отчитане и съхранение на съдебно-медицински експертизи (СМЕ), изготвени в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.“
Чл. 66а: „Съдебно – медицинските експертизи (СМЕ), назначени от органите на МВР или органите на съдебната власт се изготвят, регистрират, отчитат и съхраняват по следния начин:
V. ВЪТРЕШЕН РЕД (изм. със Заповед № 836/08.09.2020 г.)
Чл. 67. С отделни заповеди на Изпълнителния директор се определят:
Чл. 68. (1) Организацията за недопускане и откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ограничаване на такива инфекции се извършват при спазване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции.
(2) Стерилизацията на операционно бельо, инструментариум, превързочни материали, пособия за инвазивна диагностика и посуда за хранене се извършва при спазване на утвърдения медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции.
(3) Методите и средствата за текуща и крайна дезинфекция, както и правилата за асептика и антисептика се определят с утвърдения медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции.
Чл. 69. Работещите в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив се задължават:
Чл. 70. Достъпът на външни лица в лечебното заведение (лица, които не са пациенти на лечебното заведение или които не работят в него) става по ред, регламентиран със заповед на Изпълнителния директор, който следва да се съблюдава от пациентите и персонала на всяка клиника (отделение или лаборатория).
Чл. 71. Служителите, извършващи преподавателска дейност в медицински и други висши училища, не могат да бъдат ограничавани в свободите, предоставени им съгласно чл. 20 на Глава четвърта “Академична автономия” от Закона за висшето образование.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Из Закона за здравето
Пациентът е длъжен:
Из Закона за здравното осигуряване
Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правата на осигурените по чл. 33, ал. 1 възникват:
(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:
(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Сумите по ал. 1 са за оказаната медицинска помощ.
(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 38. Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.
Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с наредбата по ал. 1 образец за съответния период.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този закон, те представят декларации в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредбата по ал. 1.
Из Закона за здравето
Чл. 81. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
(2) Всеки български гражданин ползва:
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 82а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Със средства от собствени приходи общините могат да подпомагат дейности по профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат регистрация за постоянен адрес в съответната община.
Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.
(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.
Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:
(2) При хоспитализация пациентът има право:
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Чл. 86а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:
(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.
Чл. 86б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:
(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.
(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:
(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.
Чл. 86в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.
(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.
Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция “Социално подпомагане”.
(6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция “Социално подпомагане”.
(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.
Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:
(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:
(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.
Чл. 90. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.
Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.
Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.
(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.
Чл. 93. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, регионалната здравна инспекция уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В тридневен срок от приключване на проверката регионалната здравна инспекция уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.
Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.
(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.
Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:
(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.
(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
ИЗ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 35. Задължително осигурените имат право:
Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.
(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.
Из Закона за здравето
Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.
(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.
(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.
(7) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.
(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
ИЗ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 39 (5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
НА УМБАЛ ”СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД, ГР. ПЛОВДИВ
При постъпването си в УМБАЛ” Свети Георги” ЕАД, всеки пациент трябва да е запознат с правата и задълженията, които следва да изпълнява.
Права на пациентите
Задължения на пациентите
Законът определя основните задължения, които всеки пациент и негов представител трябва да спазват.
Пациентите са длъжни:
Абонирайте се за нашия email бюлетин, за да получавате новини и полезна информация свързана с УМБАЛ “Свети Георги”.
Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, за да ви помогне да навигирате и възможността ви да предоставяте обратна връзка, да анализирате използването онлайн маркетинг услуги, да помагате в нашите рекламни и маркетингови усилия за по-добро удобство на потребителите.