На 4 януари 2024 г. бях приета по спешност в КАИЛ. Тези хора се бориха за живота ми денонощно и след 20 дни аз излязох от кома. За мен те не са просто дежурният екип, който ме прие, а БЕЛИТЕ АНГЕЛИ, които ме върнаха към живота!
Благодаря Ви, мили хора! Благодаря на всички лекари, медицински сестри и санитари!
Думите не могат да опишат всичко, което преживях, и всичко, което направихте за мен. Ще Ви бъда благодарна цял живот! Прегръщам Ви – нека здравето, което Вие ни дарявате, се връща при Вас и Вашите семейства стократно!
След КАИЛ бях прехвърлена в отделението по пневмология, където д-р Здравков ме прие и стана мой лекуващ лекар. Благодаря както на него, така и на всички останали лекари, сестри и санитари в отделението!
Честит празник, хора в бяло!
Благословени да са дните Ви!
Всеки ден гледате право в очите
по десетки пъти смъртта.
Не като филмови зрители,
а като стрелци – целта.
Ръце – като отсечени млади тополи,
лежащи с втвърдената кръв.
Устни, забравили пролетен полъх,
поглед със име – Смърт.
Малко странна професия имате Вие –
взрени сте денонощно в смъртта,
не за друго, а за да откриете
Ахилесовата ѝ пета.
Да раздвижите кръвта втвърдена
и под челото, покрито с пот,
да откриете в полумъртвите зеници
поглед със име – Живот.
С уважение:
Стойна Н.М.
