Благодаря ви, че ме видяхте такава, каквато съм – с белезите, с болката, с болестта, която не мога да скрия. Разстройство на екскориацията.Това не е просто навик, а война с тялото и ума ми, в която дълго време губех. Болест, която ме кара да се крия от света, от хората, от огледалото. А вие не се отвърнахте. Вие ме приехте. Благодаря на доц. д-р Златослав Арабаджиев – човекът, който повече от година не се отказва от мен, който ми показва, че надеждата е жива, дори когато не я виждам. Благодаря и на психотерапевта ми Антонио Велков – за думите, които лекуват по-дълбоко от всяко лекарство, за човечността, за вярата, че дори белязаната кожа може да принадлежи на цяла душа. Три пъти лежах в Клиника по психиатрия, три пъти си тръгвах с очи, малко по-пълни със светлина. Аз още не съм излекувана, но вече не ме е срам. Защото вие ми показахте, че няма срам в това да боли, когато продължаваш да се бориш.

Екатерина Т.