Уважаеми проф. д-р Генчо Начев,
Уважаеми лекари, медицински сестри и целият екип на отделението,
Всичко започна в една уж напълно обикновена понеделник сутрин – 6 октомври 2025 г., когато нашият съпруг, баща и дядо внезапно усети силна тежест в гърдите. Това, което първоначално изглеждаше като неразположение, само за минути се превърна в борба за живот. Диагнозата беше аортна дисекация – състояние, което поставя пациента в непосредствена смъртна опасност.
С това писмо бихме искали от името на нашето семейство да изразим най-дълбоката си благодарност и признателност към всички Вас за спасения живот на нашия съпруг, баща и дядо.
В момент, когато състоянието му беше изключително тежко и животозастрашаващо, Вие не само проявихте най-висок професионализъм, но и човечност, съпричастност и грижа, които никога няма да забравим.
Изказваме искрената си благодарност към д-р Тодор Гоновски и д-р Димитър Баташки – изключителни хирурзи, които съчетават професионализъм, решителност и опит с истинска човечност. Те извършиха животоспасяващата операция в късен час и при изключително тежки обстоятелства. В този момент баща ни беше под въздействието на интоксикация, не беше в състояние сам да вземе адекватно решение, но въпреки това Вие поехте огромната отговорност и направихте всичко възможно, за да му дадете шанс за живот.
Никога няма да забравим спокойните, топли и уверени гласове по телефона в най-тежките часове в реанимацията – гласове, които ни даваха надежда, но и честна, реалистична и професионална информация за състоянието му.
Сърдечна благодарност отправяме и към д-р Петков, който с изключително търпение и човечност ни обясни колко сериозно и опасно е положението и какво реално застрашава живота му. Неговото отношение ни помогна да осъзнаем тежестта на ситуацията и да вземем най-трудното, но правилно решение. И след операцията д-р Петков продължи да бъде до нас – с подробни обяснения, успокоение и последващи грижи, включително при редовната смяна на превръзките.
Благодарим от сърце и на д-р Вехби, който беше до него през целия период на проследяване след операцията – с внимание и сърдечност, сякаш се грижеше за човек от собственото си семейство. Неговата ангажираност и усмивка бяха безценни за спокойствието и възстановяването на баща ни.
Изразяваме признателност и към младата лекарка (за съжаление, не успяхме да научим името), както и към целия екип на интензивното отделение, които ни допуснаха при него в най-критичния момент на 6 октомври, за да можем заедно да го убедим да се оперира и да му дадем шанс за живот. Той си отиваше, беше уплашен и объркан, а Вие ни подадохте ръка тогава, когато надеждата изглеждаше почти изгубена.
Днес, благодарение на всички Вас, можем да кажем, че тази Коледа нашият съпруг, баща и дядо ще бъде със семейството си – ще се смеем, ще си говорим и ще мислим с благодарност за Вас.
Вие направихте най-ценния подарък, който едно семейство може да получи – подарихте ни време заедно.
В условията, в които се работи в България, е истинско чудо да срещнеш лекари, които са съхранили човечността, добротата и сърцето си. Благодарим на целия екип – лекари, специализанти, медицински сестри, санитари и всички, които бяха до нас в тези страшни дни. Молим да ни извините, ако неволно пропускаме някого – толкова много хора проявиха грижа и подкрепа.
Вярваме, че има сила, която решава кой ще живее и кой не. Тя действа чрез Вашите умове, сърца и златни ръце.
Бъдете здрави, благословени и нека в живота Ви винаги има любов и чудеса!
С дълбока признателност,
Илия и Златозария Щ.
Анелия Р. и Таня Д.